вход, регистрирай се

Ние, врабчетата


от Йордан Радичков

Въведени са общо 20 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (44): Блум, Ирина, Весела, инопланетянин, vixito, elichkata, alabashia, eva, Вилка, Иван Стоянов, Рая, grozeva, majmunata, thracian, Юлчето, Петя, Светлина, landonova, Sladost, epolitova, Elyllon, aleksofjesus, NeDa, яна, nefa03, blue_mushroom, unchita, zuzi, mishela, Suny, Restless Heart, alciona, lili_hr, nunq, orangem0on, yoana, unusually, radomirsl, soul, belchev, assinka, Галина, runic, snujolin
В момента четат тази книга (1): Дина
Смятат да я прочетат (1): Frosty

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (8)

   покажи всички
По покрива шетат врабци, слънцето грее приятно, паяк пъпли забързано и прекарва телефонни жици, та по тях да си съобщава кога някоя муха се блъсне в жиците.
Драги ми господине разпитва една случайно срещната крава, къде е пътят за Цариград. Кравата изпада в недоумение от запитването и си признава, че за първи път в живота си чува за подобно пасище.
За съсед ни дойде една сврака, бъбрива като сврака, почна да прави гнездо. Две кола тръне пренесе, закрепи трънето на дървото и направи такова голямо гнездо, като че не правеше гнездо, ами хан.
Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста -- мигар може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си, и с най-нехаен вид да крачиш по полето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пешком и си подсвиркваш небрежно с уста, нищо, че са ти мокри ушите от дъжда. Виелица се свие и преспи вълчи вдига, а ти вървиш през преспите пешком, като си подсвиркваш най-небрежно -- мигар може нещо по-красиво от това да се измисли! И ей я бледата зеленина, показва мълчаливо своя нос, пчела жужи по нацъфтелите ливади, а пешеходецът върви пеша между пчелите, тревата бавно се изправя подир петите му и цялото поле дъхти на билка. Дълбоко вдишва пешеходецът миризмите на младата трева и си подсвирква най-небрежно.
Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста -- мигар може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си, и с най-нехаен вид да крачиш по полето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пешком и си подсвиркваш небрежно с уста, нищо, че са ти мокри ушите от дъжда. Виелица се свие и преспи вълчи вдига, а ти вървиш през преспите пешком, като си подсвиркваш най-небрежно -- мигар може нещо по-красиво от това да се измисли! И ей я бледата зеленина, показва мълчаливо своя нос, пчела жужи по нацъфтелите ливади, а пешеходецът върви пеша между пчелите, тревата бавно се изправя подир петите му и цялото поле дъхти на билка. Дълбоко вдишва пешеходецът миризмите на младата трева и си подсвирква най-небрежно.
Не зная къде летуват снежните човеци, нито веднъж не ми се е случвало да срещна снежен човек през лятото. Питам Мититаки дали де ходят по ривиерите, където е топло и слънчево, може да се почива удобно, но Мититаки твърди, че и по ривиерите няма снежни човеци. Смрадовранката ми разправя, че ако й било тука френското списание от 1903 година, в него сигурно пише къде летуват снежните човеци, но както знаете, списанието го няма, щото тя го е дала на ремонт, и ние нищо не можем да научим.
Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!
Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага.
» Добави цитат