Партийните дивачки

Понякога нощем преглеждам ключовите моменти от живота си.Опитвам се да ги възстановя без да спазвам хронологията , и ги оставям да текат свободно , произволно или , както се казва , по "асоциативни вериги".Отключвам спомените и пробвам да разиграя мига , в който се случи незабравимото.Някои от моментите обърнаха живота ми , други останаха фиксирани - представляваха привидно тривиални случки , но всички отбелязват точки , които рисуват картата на самото съществуване.Пътувам без компас из морето на паметта и обикновено не се питам дали съм щастлив , но откривам , че съм бил или така ми се иска да вярвам.Щастието често се намира в миналото;човек не спира действието в живота си , за да отбележи , че е щастлив;щастието живее без осъзнаване на присъствието му.То е ужасно болезнено , когато си го спомняш от призмата на мрачното настояще.

Смятам , че два са възможните начини да подходим към живота си: да живеем в постоянна тревога или да не се притесняваме за нищо , особено за утрешния ден , понеже "ефектът на пеперудата" може да ни свари неподготвени във всеки един момент и е невъзможно да се избегне.