Девет разказа

Доспи ли се някому истински, Есме, винаги има надежда той отново да стане човек с непо... непокътнати способности.

- Довиждане - каза Есме. - Дано се върнете от войната с непокътнати способности.

- Ами... не знам какво точно бих направил - отвърна Теди. - Но съм сигурен, че няма да започна обучението с това, което сега се започва в училищата. Мисля, че първо просто ще събера децата и ще ги науча как да се отдават на размисъл и съзерцание. Ще се помъча да ги науча как да познаят себе си, а не само да знаят имената си и разни такива...

...Макар да са преподавали по религия и философия, те все пак много се страхуват от смъртта. - Теди се поизправи и млъкна за малко. - Това е толкова глупаво. Защото човек само трябва да измъкне душата си от тялото. Боже мой, всеки го е правил хиляди и хиляди пъти. Това, че не си спомнят, още не значи, че не са го правили. Толкова е глупаво да се боят...

Гласът му беше някак особено и приятно дрезгав, както се случва понякога с гласовете на малки момчета. Всеки негов израз приличаше на нещо като древен остров, залян от миниатюрно море от уиски.