вход, регистрирай се

Легенда за велосипедистите


от Светислав Басара

Въведени са общо 3 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (2): AVIS, soul

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (3)

  
Една нощ,в съня ми,на ъгъла ме чакаше някакъв човек,облечен в дълго кожено палто.
"Това е заплетена история-започна мъжът.-Трябва да ме изслушаш внимателно.И все пак,колкото и внимателно да слушаш,ще забравиш всичко,когато се събудиш.Работата е следната:във времената, до които не достига ничий спомен,човешките същества бяха цялостни.После,по причини,които няма да ти станат ясни,те бяха разделени,разполовени на два пола,на мъжки и женски.Може би и сам се досещаш:двете съответни половини трябва да се открият една друга,за да престанат да се лутат между сън и яве.Но нещата се утежняват от факта,че половинките не се раждат синхронно:искам да кажа-в едно и също време.Та накратко:Анна още не се е родила,а ти вече си поотраснал.За в бъдеще в съня си трябва да си отваряш очите на четири,защото само там можете да се срещнете,тъй като сънят,както знаеш, е извън времето.И освен това,освен всичко друго трябва да се научиш да мислиш бавно..."
Времето е напълно субективно нещо,но не всеки човек е субект,там е бедата.Часовниците може и да са точни,но времето не е,времето е въпрос на личност,дори на афинитет.И тъй като вече никой не е без часовник,всички са без време.Върху тази мистификация после са натрупани цял куп други:за всеобщия напредък на технологията и медицината,създали условия за удължаване на човешкия живот.През 13 век 50 години са траели толкова, колкото 110 през 20 век.Това е тайна:всеобщото пропадане на обхвата и времето,то дегенерира, губи от интензивността си.Светът е вече наполовина по-мълък.В подкрепа на това твърдение ще си послужа с формула от физиката S=V/t Виждаш ли - пространството S е функция на скоростта V и времето t. С други думи, колкото по-бързо се движим,толкова повече се смалява пространството. Тук няма кой знае каква мистика,така изчезва светът.
Книгите имат свой живот и своя смърт. А онези, чиито автори не са вярвали в смъртта, имат и задгробен живот. Други пък, чиито писатели са вярвали в прераждането, биват написани отново. Невъзможно е да се отдели съдбата на книгата от съдбата на нейния автор, а във всичко това се намесват и съдбите на читателите. Другояче казано, не читателят е този, който търси книгата, а той е търсеният, а има и произведения, които се крият по забутани места чак докато не се озоват в ръцете на онзи, за когото са предназаначени.
» Добави цитат