вход, регистрирай се

Пътешествие до края на нощта


от Луи-Фердинан Селин

Въведени са общо 2 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (5): landonova, piramida, яна, Хейко, soul

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (14)

   покажи всички
„Имаше голяма нужда от чудеса. Само че клиентите ми не държаха да върша чудеса, напротив, те разчитаха на туберколозите си, за да преминат от състоянието на абсолютна мизерия, в което се задъхваха от край време, в състоянието на относителна мизерия, до което би ги докарала микроскопичната държавна пенсия. Мъкнеха храчките си с , общо взето, положителни проби от преглед на преглед още от войната. Слабееха - храна малко, повръщане обилно, вино чудовищно много и работа все пак, през три дни, за да бъда точен.
Надеждата за пенсия ги владееше телом и духом. Щеше да дойде някой ден пенсията, като помилване, стига да устискат още малко, преди да пукнат окончателно. Никой не знае какво точно значи да оживяваш и да чакаш нещо, ако не е наблюдавал как чакат и оживяват бедните с надежда за пенсия.”
„Малко същества са способни, като минат двайсет години, на поне мъничко от тази лесна обич, обичта на животните. Светът не е това, за което сме го смятали, там е работата! Е, и си променяме мутрата! И то как! След като сме сбъркали! За нула време се превръщаме в пълноценни говеда! Ето това ни се изписва на лицето, като минем двайсет години! Грешката! Лицето ни е само една грешка!”
„Човек все пак се съпротивлява, трудно му е да се отврати от собствената си същност, иска му се да прекрати всичко това, за да размисли и да чуе ударите на сърцето си, но не може да го направи. Нищо вече не може да спре. Безграничната кутия за стомана е заложила всичко на карта и ние се въртим вътре с машините и със земята. Всички заедно! И с хилядите циркуляри и с чуковете, които никога не се стоварват едновременно и чиито трясъци се разбиват един в друг, а някои от тях са така жестоко силни, че пораждат около себе си подобие на благотворна тишина.”
"Вярно беше това, което ми бе обяснил, че във "Форд" взимат когото и да е. Не лъжеше. Отначало имах съмнения, защото сиромасите лесно започват да си въобразяват. От един момент нататък при мизерията умът не прекарва цялото си време с тялото. Прекалено зле му е вътре. Нещото, което ви говори тогава, е почти само душата. Не може да и се търси отговорност на душата"
"Ако се свършеха лъжите, светът би трябвало да се закрие поне за две-три поколения. Не би имало какво да си кажем или почти."
" Майка ми не само знаеше поговорки за честността, тя казваше също, спомних си навреме, когато гореше вкъщи старите бинтове: "Огънят пречиства всичко!" У майка си човек може да намери какво ли не, за всеки случай от живота. Стига да умее да избира."
"Колкото до негрите, човек бързо свиква с тях, с жизнерадостната им мудност, с твърде проточените им жестове, с преливащите кореми на жените им. Негърството вони на мизерия, на безкрайна суета, на гнусно примирение - в общи линии като нашите бедни, но с още повече деца и с по-малко мръсно бельо и червено вино наоколо"
"За Приспадъчната компания на Малко Того работеха заедно с мен, както вече казах, в хангарите и плантациите много негри и жалки бели от моя тип. Туземците функционират само с бой - пазят си достойнството, докато белите, усъвършенствани от народното просвещение, правят всичко доброволно."
"Стига да не убива, военният е същинско дете. Лесно е да го развеселиш. Тъй като не е свикнал да мисли, щом го заговорите, той е принуден, за да се опита да ви разбере, да положи обременителни усилия."
"Човек губи огромна част от младостта си поради непохватност. Беше очевидно, че тя ще ме напусне, моята любима, окончателно и съвсем скоро.Още не бях разбрал, че съществуват две много различни човечества, едното на богатите, другото на бедните. Нужни ми бяха, като на толкова други като мен, двайсет години и една война, за да се науча да си стоя в собствената категория, да питам за цената на нещата и на хората, преди да ги докосна и главно преди да се привържа към тях."
"Ако хората са толкова зли, то е може би само защото страдат, а трябва дълго време да мине между момента, когато са престанали да страдат, и момента, в който стават малко по-добри."
"Има много начини да си осъден на смърт. Какво не бих дал в онзи момент, за да бъда в затвора вместо там - аз, кретенът! Заради това например, че когато беше съвсем лесно, предвидливо съм откраднал нещо, някъде, навреме. Как не се бях сетил! От затвора излизаш жив от войната - не.Останалото са празни приказки.
Ако само още имах време, ама нямах! Нямаше вече нищо за крадене! Как щеше да ми е хубаво в едно миличко затворче, казвах си, през което не минават куршуми! Никога не минават! Знаех за едно точно такова, на слънце, на топло! Мечта на мечтите, а именно сенжерменското, така близо до гората, добре го знаех, едно време често минавах оттам. Как се променят людете! Тогава бях дете и ме беше страх от затвора. Защото още не познавах хората. Никога вече няма да вярвам на това, което говорят, на това което мислят. От хората и само от хората трябва да се бои човек, винаги."
"Аз лично селото, веднага трябва да си кажа, никога не съм го търпял, винаги ми се е струвало тъжно с несвършващите калища, с къщите, в които все няма никой, и с пътищата, които не водят доникъде. А като му се прибави и войната, направо не се издържа. Беше излязъл вятър, остър такъв, от двете страни на насипа, тополите смесваха вихрушките си от листа с тихия сух шум, който идваше към нас отсреща. Тези непознати войници не ни улучваха, но плътно ни обгръщаха със смърт, като с наметало. Не смеех да шавна"
» Добави цитат