вход, регистрирай се

Пътуване по посока на сянката


от Яна Букова

Въведени са общо 3 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (2): NeDa, яна
В момента четат тази книга (1): mishcata
Смятат да я прочетат (1): Coraline

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (15)

   покажи всички
Нещата, които изтичат. Нещата, които вече ги няма. Литературата обожава миналото свършено и сегашното мимолетно.
Бяха дни с прекалено много часове и безпрецедентно изобилие на минути ...
Цялото ми детство мина една глава по-ниско от твоето, пълно с преотстъпени играчки, с винаги по-голямото парче от разделения сладкиш, с неизменно спечелени игри, тази твоя изтощителна обич, методична, смазваща ...
Небето хлътна над къщите, облакът влезе в селото, водата се изля отведнъж, разсипнически, на едри отвесни парцали.
... меда обичаше повече от всичко, защото беше и красив. По цвят и светлина се родееше със скъпоценните камъни и му се струваше трудно за вярване, че нещо толкова чисто и блестящо може да се яде...
Обичаше и играта на меда, начина, по който отказваше да се отдели от себе си, проточвайки една изтъняваща до безкрайност нишка, начина, по който отлагаше да се върне в себе си, така че нишката, когато докосваше повърхността му, не потъваше веднага в нея, а чертаеше фини и все по-усложняващи се писмени знаци, които постепенно уплътняваха очертанията си, удебеляваха се, разширяваха се, докато станеха накрая и те гладка, блестяща повърхност, бавно и без насилие.
Беше една сутрин с ниски каменни облаци, хладна, все едно някой беше отворил една скоба и беше сложил парче есен в лятото ...
Милостта от човек към човек е винаги любовен триъгълник и единият му връх опира в небето.
... целите две големи, влажни зеници, в които на бавни кръгове се топеше топла, кафява захар ...
И го люля да заспи, щастлива колко гладко и свободно от бъдеще е лицето на едно малко дете.
Защото може ли някой да знае докъде ще стигне гневът на този, който се опиянява от гнева си?
Лятото се протягаше, преливаше се в есента, увисваше като капката мед, готова да се отрони по средата на небцето, есен с ленивите звуци на падащите плодове и една все по-едра, кръгла като удивление луна, ухаеща над купите сено ...
Бръснещи ледени ветрове свалиха птиците от небето на големи черни триъгълници.
» Добави цитат