Любов по време на холера

Но Флорентино Ариса забеляза тази прилика години по-късно — като се решеше веднъж пред огледалото — и тогава помисли, че мъжът узнава кога е започнал да остарява, като започне да прилича на баща си.

Бяха живели заедно достатъчно, за да разберат, че любовта е любов във всяко време и навсякъде, но става толкова по-силна, колкото повече се приближава до смъртта.

Професорът му по детски болести от „Салпетриер“ го бе съветвал да избере педиатрията като най-честната специалност, защото децата се разболяват само когато наистина са болни, и не могат да казват на лекаря условни термини, а само конкретни симптоми на действително съществуващи болести. Докато възрастните, натрупат ли години, или имаха симптоми без болести, или нещо по-лошо — имаха тежки болести със симптоми на други безобидни заболявания.

"Вместо вечното си траурно облекло носеше удобни бели обувки, трикотажен панталон и риза с отворена яка, с къси ръкави и монограм, избродиран на джобчето. Освен това си бе сложил шотландска шапка, също бяла, и приспособление от тъмни очила, сложено върху вечните му очила за късогледство. Ясно личеше, че всичко е облечено за първи път и купено специално за пътуването, с изключение на кафявия кожен колан, доста износен, който Фермина Даса забеляза моментално като муха в супата. Като го видя така облечен явно заради нея, тя не можа да възпре огненото изчервяване, което заля лицето й. Смути се, като го поздравяваше, а той се смути от нейното смущение. Съзнанието, че се държат като годеници, ги накара да се смутят още повече, а съзнанието, че и двамата се смутиха, ги смути до такава степен, че накрая капитан Самаритано забеляза състоянието им и трепна от съчувствие. Извади ги от неудобството, като се зае да им обяснява управлението и общия механизъм на кораба, което продължи два часа. "

"По това време Флорентино Ариса бе изрязал каквито реклами против оплешивяване му попаднеха из всевъзможните вестници, издавани в Карибието, и на които се публикуваха две фотографии на един и същ мъж, първо плешив като пъпеш, а после с лъвска грива — преди и след употребата на безпогрешното лекарство. За шест години бе изпробвал сто седемдесет и две такива плюс много други допълнителни средства, посочени на етикетите на шишенцата, и единствената му придобивка беше екзема на главата, сърбяща и воняща, наречена „Северно сияние“ от фарисеите в Мартиника, защото на тъмно фосфоресцираше.

Светският живот, който бе предизвиквал у нея такава неувереност, преди да го познава, беше просто система от атавистични договорености, банални церемонии, предвидени думи, с които се забавляваха членовете на обществото, за да не се избият помежду си. Основният признак на този рай на провинциалното лекомислие беше страхът пред непознатото. Тя го бе определила по-просто: „Проблемът на светския живот е да можеш да преодолееш страха, проблемът на брачния живот е да преодолееш скуката.“