вход, регистрирай се

Емил от Льонеберя


от Астрид Линдгрен


Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (1)

  
— Къде си, Алфред? Ела, за да го ударим на живот! Не виждаш ли, че съм дошъл?
Как да не виждаше Алфред, че Емил е дошъл! Емил с „шапкътъ“ и „пушкътъ“ и старата кобила. Но Алфред стоеше сред войниците и не смееше да излезе напред, заради онзи дебел, сърдит малък дядка, дето само крещеше и се перчеше и заповядваше.
Вместо това, дебелият, сърдит малък дядка се приближи с коня си до Емил и каза много добродушно:
— Какво има, момченце? Да не си се изгубил? Къде са мама и татко?
Такава глупост Емил отдавна не беше чувал.
— Как ще съм се изгубил? — възмути се той. — Нали съм ТУК! Ако някой се е загубил, това са мама и татко!
И всъщност Емил беше прав. Малките деца можели да се загубят на панаира в Хултсфред, бе казала майка му. А сега тя стоеше в най-голямата блъсканица заедно с таткото на Емил и с Лина, и тримата се чувствуваха съвсем загубени, защото просто не можеха да помръднат.
Естествено, те веднага видяха Емил. Как няма да го видят, когато излезе напред с „шапкътъ“ и „пушкътъ“ и старата кобила. А таткото на Емил каза:
— На Емил му се готви едно ново дървено човече.
— Прав си — отвърна майката на Емил, — но как ще го спипаме?
» Добави цитат

От: Incantesima, на 13.07.2009 в 15:25
никога няма да я изхвърля от нощното шкафче:)когато се объркам, че животът е нещо твърде сериозно, я отварям и си припомням важни за мен неща. определено ще е една от книгите, които ще подаря на дъщеря ми!
От: Мими, на 26.10.2009 в 15:37
Страхотна книга! Беше ми любима, когато бях малка. Дано синът ми прояви същия интерес
От: gergan75, на 14.11.2009 в 21:25
Чела съм я като дете. Помня, че много се смях. Трябва пак да я прочета.
» Добави коментар