Сто сонета за любовта

Сонет LXXVI

Диего Ривера , мечка истинска, не бърза
той търси горски изумруд в боите,
цинобър - кръв избухнала внезапно,
и всички светлини в света за тебе.

И нарисува той , източен властно,
зениците ти дръзки и дълбоки
и нокти, на които месецът би завидял,
и кожа слънчева, и динена уста.

И с две лица те нарисува, два вулкана
араукански, бликащи любов и огън.
и тези две лица от златна глина

обви със светеща корона - яростен пожар
и кула недостъпна; тайно бе заплел
и моя поглед там, сред огнената грива.

SONETO LXXVI

Diego Rivera con la paciencia del oso
buscaba la esmeralda del bosque en la pintura
o el bermellón, la flor súbita de la sangre
recogía la luz del mundo en tu retrato.

Pintaba el imperioso traje de tu nariz,
la centella de tus pupilas desbocadas,
tus uñas que alimentan la envidia de la luna,
y en tu piel estival, tu boca de sandía.

Te puso dos cabezas de volcán encendidas
por fuego, por amor, por estirpe araucana,
y sobre los dos rostros dorados de la greda

te cubrió con el casco de un incendio bravío
y allí secretamente quedaron enredados
mis ojos en su torre total: tu cabellera.