Адриана

"Това ваше хлапашко излъчване, непослушната коса, която все отмятате назад, бронзовия загар. Тялото ви прилича на тигър, боли ме от вашето тяло. Знаете ли къде е душата? Там където ме боли, докато вървя след вас, докато се правите, че не ме забелязвате, докато заставате с гръб към мен...Да, душата е ту в средата на гърдите. Като че ли внезапно изникна някакво друго сърце, прилича на светкавица, ето тук, малко над истинското ми сърце. На вас случвало ли ви се е?"

Стояла все така права, тоест замръзнала в средата на всъщност огромния, луксозен хол, чудела се как да отговори на Адриана, Адриана нямала очила, очите и, доколкото ги имаше, каза Юра, но аз не я спрях, Юра каза точно така: очите и доколкото ги имаше, гледаха като че ли навсякъде другаде,само не и в мен, като че ли оглеждаха едновременно целия този ненормално огромен хол, но не и мен, защото не се спираха на мен.....