вход, регистрирай се

За любовта и други демони


от Габриел Гарсия Маркес

Въведени са общо 13 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (15): Весела, elichkata, сайонара, majmunata, landonova, animalita, NeDa, яна, unchita, jordan251, yoana, djifka, runic, snujolin, Серафина Пеккала
Смятат да я прочетат (3): Петя Анастасова, orangem0on, viliyana

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (15)

   покажи всички
Тя го попита през онези дни вярно ли е, както казват песните, че любовта побеждава всичко.
„Вярно е“, й отвърна той, „но ще сториш добре да не го вярваш.“
... Опита почти всичко, освен да се запита дали това е начинът да я направи щастлива.
Делаура бе сънувал,че Сиерва Мария седи пред прозореца към снежно поле,къса и яде едно по едно зърната от грозд,който държи в скута си. Всяко зърно,което откъсвала,веднага отново пораствало на грозда.В съня било ясно,че момичето стои от много години пред този безкраен прозорец и се опитва да изяде грозда,и че не бърза,защото знае,че в последното зърно е смъртта.
--
"Видях снега",каза момичето."Беше сън."
Разказа го:седяла пред прозорец,валял силен сняг,а тя късала и ядяла едно по едно зърната от грозд,който държала в скута си.Делаура усети, че го връхлита ужас.Треперейки пред неизбежността на последния отговор се осмели да попита:
"Как завърши?"
"Страх ме е да ви разкажа",каза Сиерва Мария.
--
Сиерва Мария никога не разбра какво е станало с Делаура.На 29 май,вече без дъх,отново сънува прозореца към снежното поле.Имаше в скута си грозд със златни зърна,които отново порастваха веднага щом ги изядеше.Но този път не ги късаше едно по едно,а две по две,почти без да диша от нетърпение да победи грозда до последното зърно.Надзирателката я намери мъртва от любов в леглото, със сияещи очи и кожа на новородено. Корените на косити й бликаха...
Преди всичко, каза, искал да знае какво е било момичето, преди да постъпи в манастира.
"Не знам", каза маркизът: "Чувствам, че колкото повече я познавам, я познавам по-малко."
Пеликаните, неподвижни във въздуха с разперените си криле, изглеждаха умрели насред полет.
Остана с нея цялата нощ. Помогна ѝ в обредите на спалнята с несръчност на баща назаем. Облече и нощницата наопаки ...
"Врагът си служи по-добре с нашата интелигентност, отколкото с нашите грешки"
"Преди да стегнат до дъното на коридора, където беше килията на Сиерва Мария, минаха покрай тази на Марина Лаборде, бивша монахиня с доживотна присъда за убийството на две свои сестри с касапски нож. Никога не разкри причината. Беше там от единайсет години и бе по-известна с неуспешните си бягства, отколкото с престъплението си. Никога не прие, че да бъде затворена до живот е същото като да е схимонахиня, и беше толкова последователна, че се бе предложила да продължава да изтърпява присъдата си като прислужница в павилиона на погребаните жив. Непримиримата й страст, на която се посвети със същото усърдие, с което и на вярата си, беше да е свободна дори ако трябва да убие отново."
"Усети нужда да се помоли за пръв път, откакто загуби вярата. Отиде в параклиса, опитвайки се с всички сили да си възвърне Бога, който го бе изоставил, но беше безполезно: неверието е по-упорито от вярата, защото се поддържа от сетивата"
""Междувременно", каза Абренунсио, "свирете й музика, напълнете къщата с цветя, накарайте птиците да пеят, водете я да гледа залезите на морето, давайте й всичко, което може да я направи щастлива." Сбогува се с жест с широкополата шапка във въздуха и задължителната латинска сентенция. Но този път я преведе в чест на маркиза. "Никое лекарство не може да излекува това, което щастието не лекува"."
"Маркизът се наслаждаваше публично на историческата си фраза: "В моя дом става това, на което аз се подчинявам"."
Когато в понеделник епископът го видя да излиза с твърда крачка, попита как се чувства.
- На крилете на Светия Дух - отвърна Делаура.
Беше си навлякъл обикновено памучно расо, което му вдъхваше самочувствие на дървар, а душата му беше бронирана срещу отчаянието.
Маркизът изглеждаше непригоден за музиката. Както казват французите - имаше ръце на артист и слух на артилерист.
» Добави цитат