вход, регистрирай се

Хазарски речник


от Милорад Павич

Въведени са общо 9 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (12): elichkata, eva, eskarina, Иван Стоянов, phey, Боряна, Fany, Митефей, epolitova, nunq, Блум, яна
В момента четат тази книга (2): Аз Барух, BloodyGem
Смятат да я прочетат (12): Нати, meg76, gergan75, eliwolf, Весела, Надежда, maqkz, piramida, Никол, Coraline, andro777, zizina89

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (6)

   покажи всички
Пътницата има паспорт, който на Изток смятат за западен, а на Запад - за източен. Така че нейният паспорт буди съмнение и на Изток, и на Запад, тя хвърля две сенки - надясно сянка и наляво сянка. В дъното на една гора, набраздена от пътеки, тя търси прочутото училище на края на далечния път, където трябва да издържи най-големия си изпит. Нейният пъп е като пъпа на пресен хляб, а пътят й е толкова дълъг, че изяжда годините.
Няколкостотин години след този случай на брега на Каспийско море били хванати две костенурки, по които били изписани послания. Посланията на една жена и на един мъж, които са се обичали. Костенурките продължавали да вървят заедно и на тях можело да се прочетат посланията на влюбените.
Мъжкото послание гласяло: Ти си като онази девойка, която никога не била ставала рано и като се омъжила в съседното село и трябвало за пръв път да стане рано, съгледала слана на полето и рекла на свекърва си: "Такова нещо в нашето село няма!" И ти като нея мислиш, че на света няма любов, защото никога не си се събуждала достатъчно рано, за да я срещнеш, въпреки че тя е всяко утро тук навреме..
Женското послание било по-късо, само от няколко думи: Моята родина е тишина, моята храна е мълчанието. Седя в своето име като гребец в лодка. Не мога да заспя, толкова те мразя...
Посадих рози в твоите ботуши, от твоята шапка расте шибой. Докато те чакам в единствената си и вечна нощ, по мен веят дните като парченца накъсано писмо. Съединявам ги и сричам буква по буква твоите любовни слова. Но малко мога да прочета, защото понякога се явявва неизвестен ръкопис и в твоето писмо попада парченце от друго писмо, в моята нощ се смесват чужд ден и чужда буква. Чакам кога ще дойдеш и кога писмата и дните вече няма да са нужни. И се питам: дали и тогава ще ми пише онзи другият, или и по-нататък ще бъде нощ?
Преобидев поташта се озлобити.*

_______
*Обиждайки, побърза да се оскърби (старобълг.) Б. пр.
През изтеклата зима те се били обикнали. Ядели с една вилица поред и тя пиела вино от устата му. Той я галел така, че душата й скриптяла в тялото, а тя го обожавала и го карала да се изпразва в нея. Казвала на връстничките си, като се смеела, че нищо не чеше така добре като тридневна мъжка брада, покарала в любов.
Казвала се Калина, сянката й ухаела на канела и Петкутин узнал, че тя ще обикне оногова, който е ял дренки през март. Дочакал март, наял се с дренки и поканил Калина да се разходят край Дунава. На раздяла тя свалила пръстена от ръката си и го хвърлила в реката.
- Ако му се случи на човек нещо приятно - обяснила на Петкутин - винаги трябва да го подправи с някаква неприятна дреболия; така този миг се запомня по-добре. Защото човек по-дълго помни неприятните, отколкото приятните неща...
» Добави цитат

От: Аз Барух, на 16.04.2010 в 22:14
скоро никоя книга не ме е разтрепервала, усмихвала и натъжавала като тази.
<3
От: Аз Барух, на 06.05.2010 в 17:00
Има книги, в чието съдържание можеш да влезеш през парадния вход. В книга като тази трябва да се плъзнеш между коварните примки на нейния създател, да се опиташ да убедиш думите, че си частица от самия текст. И пак лишен от сигурност, че ще достигнеш познанието, защото след всяка избягната примка попадаш в нов капан, където чака присмехът на хазарската вечност. Да се разказва съдържанието, е безсмислено и невъзможно. Би се получил абсурд от писани думи, които с нищо няма да помогнат на читателя. Тази книга просто трябва да се прочете.

Константин Оруш - из "Солта, сънят и алтернативната поетика на Милорад Павич" (предговор към издание на Народна Култура 1989)
От: Блум, на 30.05.2010 в 14:56
Ние, производителите на бахур(с "у" се пише), настояваме за още цитати от "Хазарски речник"! Благодарим!
От: Боряна, на 20.02.2011 в 0:02
Докато я чета, на моменти ме обзема всемирна скръб и душата ми замира от възторг. Книга за познанието и духа!
От: Митефей, на 17.04.2012 в 11:43
Хора, по кой начин я четете или сте я прочели? Аз четох последователно, но май май ще пробвам и по диагонал или паралелно трите вида речника. Аз докато я четях, вместо да влезна в книгата, тя влезе в мен и в моя сън дори: ловци, папагали, чинове, музикални иснтрументи, ловци на сънища и т.н. :) Малко демонично ми дойде всичко, но като цяло е уникална провокация за мисленето и възприятията на човек с въображение и тормозеща се постоянно мозъчна дейност.
» Добави коментар