вход, регистрирай се

Невидимото дете


от Туве Янсон

Въведени са общо 20 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (13): elichkata, Emanouela, majmunata, ifos, aleksofjesus, NeDa, purpleisdead, радея, mishela, moby, Мира, snujolin, free_soul
Смятат да я прочетат (1): Nola

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (12)

   покажи всички
- Никога няма да се страхувам повече - каза си тя - Сега съм напълно свободна.Готова съм на всичко!
...... Филифйонката слезе на мокрия пясък.Там лежеше парцалената черга.Морето я беше накичило с водорасли и мидички и едва ли някога е имало толкова съвестно изпрана черга.Филифйонката се изкикоти.После грабна чергата с двете си лапи и я повлече към прибоя.
Гмурна се в една голяма зелена вълна,седна върху чергата и отплува по кипналата бяла пяна,отново се гмурна и стигна чак до дъното.
Над Филифйонката преминаваха вълни - прозрачни и зелени - а сетне изплува пак на повърхността при слънцето.Пръхтеше, смееше се,викаше и си играеше с чергата в прибоя.
През целия си живот не беше се веселила така хубаво.
.....................................................
И филифйонката седна в пясъка и се смя до сълзи.
Досега никога не съм излизала нощем сама - помисли си Филифйонката - Ех, да знаеше мама...

/Филифйонката която вярваше в бедствия /
- Змейовете - обади се изведнъж бащата - са изчезнали от съзнанието на обществото преди около седемдесет години.Проверих в енциклопедията.Най-дълго се запазил един много чувствителен вид със силно вътрешно горене.Те са извънредно упорити и никога не променят мнението си...
- Не е идвал - каза Снусмумрик и си запали лулата.- Тези малки змейове си правят каквото им хрумне.Ту така, ту иначе,а стига давидят някоя тлъста муха и в миг забравят какво са мислили и чувствали преди това.Такива са змейовете,разбираш ли!Просто не заслужават да се милее за тях.
Изведнъж змеят отвори уста и изпуснамалък облак дим.Червеното му езиче се стрелна навън като пламък и също така бързо се прибра.
- Ох, - извика Муминтрол,защото змеят го опари...- Злобен ли си, а? - попита го той нежно - Ужасно страшен и жесток,и свиреп, а? Ох, ти,сладичък,миличък мой, ню-ню-ню!..
...там змеят се намести близо до ухото му и започна да мърка със затворени очи.
- Брей, какъв палавник - удиви се Снусмумрик.И колко е горещ.Какво прави?
- Обича те - промълви Муминтрол
/ Приключението с последния змей в света /
- Така. Ето ти елха - рече таткото на Муминтрол. - Но трябва да разберем за какво служи. Гафсата твърди, че трябва да я издокараме.
- Такива големи дрехи нямаме - загрижено отбеляза мама Муминка.
Обаче цялата долина беше покрита с мокър памук - и склоновете, и дърветата, и реката, и цялата къща. А освен това беше студено, много по-студено, отколкото през април.
- На това ли викат Коледа? - попита смаяно татко Мумин. Той взе една шепа памук и го заразглежда. - Не мога да разбера, от земята ли е изникнало, или е паднало от небето. Ако е паднало наведнъж, сигурно е било много неприятно.
Огънят веднага се хвана, защото Снусмумрик беше свикнал да си готви сам. Той никога не приготвяше ядене за някой друг, освен ако това не се налагаше, и никак не държеше някой друг да го кани на вечеря.
Всички смятаха за необходимо да бърборят, докато се хранят.
Освен това имаха слабост към столове и маси, а в най-лошия случай употребяваха и салфетки.
Тогава Филифйонката бе въздъхнала и втренчила недоумяващ поглед в позеленялото от здрача море, което поръбваше с прибоя целия си бряг, докъдето се виждаше.
Eх, само да можеше да се разприказва - говоренето така хубаво пречи да мислиш!
Когато стигна до зеленчуковата градина,Хомсчето се просна по корем и запълзя между салатите.Това беше единственият начин.Врагът бе разпратил разузнавачите си абсолютно навсякъде,а някои летяха и във въздуха.
-Целият почернях-оплака се Малчо.
-Мълчи-прошепна Хомсчето,-ако ти е скъп животът!Какво очакваш от едно мангрово тресавище?Да посинееш?
-Това е салата-рече Малчо.
-Ако я караш така,много скоро ще порастеш голям.Ще станеш като татко и мама и така ще ти се пада!После ще виждаш и чуваш по обикновения начин, а това значи, да не виждаш и чуваш нищо и тогава-край на всичко за теб.
-Я гледай ти-избъбри Малчо и започна да яде пръст.
Хомсчето си помисли разгорещено:"Ех, да ги нямаше тия малки братчета!Би трябвало да се раждат големи, или избщо да не се раждат.Нищо не разбират от война.Защо не ги държат в някое чекмедже,докато нещата започнат да им стават ясни."
» Добави цитат

От: Мира, на 16.08.2014 в 20:29
"Невидимото дете" е сборник от разкази на Туве Янсон.
» Добави коментар