Да бъдеш Христо Мутафчиев

Щастието е рядко, но много силно чувство, което обаче за разлика от всички останали за миг лекува, осмисля, мотивира и изпепелява тъгата, дори тя да е била продължителна.

Театърът е моментно случване, за което след това няма доказателства.Като да рисуваш фигури във въздуха и когато спреш, те изчезват, но остава много въздух за дишане.

Липсата на сън те отвежда до заключени помещения някъде в душата ти, за които не си и предполагал, че съществуват. Почти винаги едно от тях се оказва бар.

Щастието се крие зад всеки ъгъл.Въпросът е, че не всяко щастие е предназначено за всеки. Не всяко щастие е за теб.

Изговориш ли го, изречеш ли страха си, той спира да бъде нещо, което криеш и те трови.Става тема, осветяваш го и вече не е толкова страшно. Всичко, за което посмееш да говориш или да споделиш, спира да бъде нощен кошмар или спазъм в корема, който те парализира.