Умерено нежно

С годините, Тони, не усещах как се променям и превръщам в едно огромно Търпение, как губя постепенно и незабележимо самоуважението си и как се обезличавам заради хилядите компромиси, които правех. Малко ми остана, много малко. Затова искам поне накрая да се почувствам като човек.

Знам какво заслужавам, Тони. Защото знам що за човек съм. Просто поредният престарял интелектуалец, беден като пристанищен пияница; актьор без никакъв талант, готов да играе и табуретка, стига да му дадат някой лев; актьор, когото държат в театъра от съжаление, защото ако го изритат, ще му се наложи да умре бързо в някой старчески дом...