вход, регистрирай се

Без кръв


от Алесандро Барико

Въведени са общо 6 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (6): landonova, animalita, NeDa, mishela, morwen, soul
В момента четат тази книга (1): peyti8
Смятат да я прочетат (1): Спасова

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (4)

   покажи всички
Колкото и да се мъчи човек да живее един единствен живот, другите ще видят в него още хиляди, затова и не можем да избегнем да си причиняваме зло.
После се обърна,приближи се и направи това,заради което бе живяла.Сгуши се зад гърба му:придърпа колене нагоре към гърдите,изравни стъпала,докато не усети прасците идеално прилепнали,двете бедра меко сключени,коленете като две чаши,закрепени една върху друга,глезените разделени от едно нищо,сви малко рамене и плъзна ръце,събрани,между краката.Погледна се.Видя едно старо момиченце.Усмихна се.Черупка и животно.
Тогава си помисли,че колкото и непонятен да е животът,навярно го прекосяваме с едничкото желание да се завърнем в ада,който ни е родил,и да го обитаваме редом с онзи,който веднъж ни е спасил от него.Хрумна й да се запита откъде ли идва абсурдната вярност към ужаса,но откри,че няма отговори.Разбираше само,че нищо не е по-силно от инстинкта да се завърнеш там,където са ни разкъсали,и да повтаряме този миг с години.Само с мисълта,че който ни е спасил веднъж,може да го прави после завинаги.В един дълъг ад,същия като онзи,от който идваме.Но внезапно милосърден.И без кръв.
Мъжът се скова и остана така,леко наведен напред,с точното усещане в сърцето,че сега всичко свършва.Но жената вдигна ръце,бавно,и като пристъпи напред,го прегърна,отначало нежно,после притискайки се към него с безнадеждна сила,с глава,облегната на рамото му,и цялото тяло,протегнато да търси неговото.Мъжът беше с отворени очи.Чувстваше тялото на жената,което го обгръщаше, и ръцете й,леки,в косите си.Затвори очи.Взе жената на ръце.И с всичката си сила на старец я притисна към себе си.
Когато тя започна да се съблича,с усмивка каза:
-Не очаквайте кой знае какво.
Когато той легна върху нея,с усмивка каза:
-Вие сте прекрасна.
После коленичи на земята и повдигна капака на отвора.Имаше едно момиченце там вътре,сгушено настрани,с ръце скрити между бедрата,с леко наведена напред,към коленете глава.Очите му бяха отворени.Насочи пистолета към момиченцето. Момиченцето извърна глава и го погледна.Имаше тъмни очи със странен рисунък.Гледаше го без никакво изражение.Устните му бяха полуотворени и дишаше спокойно.Беше животно в дупката си...Свитите колене, ръцете между краката,стъпалата в равновесие едно върху друго.Главата леко наведена напред,да затвори кръга.Господи,колко беше хубаво,помисли си.Кожата на момиченцето беше бяла,контурът на устните му съвършен.Краката се подаваха изпод червена поличка,като на картина.Всичко беше така подредено.Всичко беше така изпипано.
Точно.
Момиченцето обърна пак глава в предишното положение.Наведе я малко напред,да затвори кръга.
» Добави цитат