Физика на тъгата

Старостта е свикване.

Лабиринтът е нечие вкаменено колебание.

Най-потискащото в лабиринта е това, че непрекъснато си в ситуация на избор. Не липсата на изход, а обилието от "изходи" обърква.

Развивам особена памет за тези места без памет, хотелите. Идеалната хотелска стая е преди всичко изтриване на паметта. Леглото да забрави предишното тяло, да се постеле нов чаршаф, да се изпъне, банята да се изчисти до блясък. Всяка следа от предишно човешко присъствие - косъм на чаршафа, бледо петно от червило по възглавницата, е провал. Асептична е само забравата.

Във вестниците, които обработвах преди време пишеше, че unfriend е думата на 2009 ...Разприятелявам се ... С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително ... Спират да звънят. Първо не разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на телефона. Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после по-малко. Но никога не изчезва.

Смъртта е череша, която зрее без нас.

Помня, че веднъж бях щастлив. Траеше около шест минути... Вървях по алеята, дишах и се усещах в тялото на дете. Това е ключът. В тялото на дете.

Ако човек положи известни усилия да изглежда нормален, ще си спести доста време, през което спокойно да бъде такъв, какъвто иска да е.