Островът

Той едва ли ще разбере, че има острови, изплетени от светлина и сън, от лято и въздух, от илюзия и вълшебство. В малко години от живота си човек може да тръгне с крехката армада на копнежа към тяхното откриване. Малцина са мъдри, за да разберат, че и пътят е остров. После вечната вода на времето се затваря и връщането е невъзможно.

Хората приемат всяка лъжа в името на надеждата. Самата надежда, хлапе, не е лъжа. Всичко е надежда.

Птиците не знаят как летят. Ако ги попитате ще размахат крила.

Книгите за деца ги четат възрастните, за да спрат времето.

Атомите му се разлетяха във вечерния въздух. После пак се събраха в тринадесетгодишното прегърбено тяло, внезапно пронизано от мисълта, че любовта някак си е по- голяма от сърцето, което човек носи. Как бе възможно това!

Така из тетрадката на лятото се търкалят децата- букви, изплетени от светлина, сенки, вятър и семенца. Животът бавно ги срича, а прочетеното видимо му доставя наслада.

Той едва ли ще разбере, че има острови , изплетени от светлина и сън, от лято и въздух, от илюзия и вълшебство; в малко години от живота човек може да тръгне с крехката армада от копнежа към тяхното откриване; малцина са мъдри за да разберат, че и пътят е остров; после вечната вода на времето се затваря и връщането е невъзможно.