вход, регистрирай се

Прекрасните творения небесни


от Динау Менгесту

Въведени са общо 1 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (4): rayo, Гълъбица, landonova, NeDa

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (8)

   покажи всички
Сградата има 28 етажа и поне 26 от тях са заети от етиопци ... Зад тези стени има цял свят, съставен от стари животи и връзки, пренесени недокоснати.
Помня друг афоризъм на баща ми. Използваше го, когато минавахме покрай някой, който пикаеше насред улицата: добавяй цвят към живота винаги, когато можеш.
Взех си палтото, метнато на дивана. Чайникът продължаваше да свири. Джудит отклони поглед от мен и фокусира цялото си внимание върху дъщеря си. Бързо си навлякох палтото. Как трябваше да се разделим сега? С прегръдка или здрависване, или само с махване, като обикновени познати? Джудит отговори на питанията ми, като протегна ръка. Поех я и в този момент разбрах какво означава сърцето ти да се разбие.
- Лека нощ - каза тя.
За Джоузеф, впрочем, почти всичко е метафора на Африка - от голямата поезия, до ъгъла, под който пада светлината в пролетните следобеди. Той открива следите на континента където и да отиде. Кенет много му се дразни за това:
- Като ти липсва толкова много - викна той веднъж, - защо не вземеш да се върнеш? Тогава няма да повтаряш всеки ден: "Това е като в Африка, онова е като в Африка". Ти обаче няма да се върнеш. Предпочиташ комфортно да ти липсва тук, вместо да я мразиш всеки ден там.
Има хора, които се будят сутрин готови да покорят деня, и такива, като нас, които стават само защото се налага. Ние живеем в сенките на всеки квартал. Държим дребни бакалии, живеем в мрачни квартири, пропускащи твърде малко светлина, и обхождаме същите улици ден след ден. Прекарваме следобедите си в мързеливо зяпане през прозореца. Същински сомнамбули. Някой го беше казал много добре: будим се, за да спим, лягаме, за да се будим.
Когато дълго живееш сам като мен, забравяш, че личният ти свят е само илюзия, създадена от врата и ключ.
Когато вуйчо ми Берхане ме питаше защо съм решил да отворя магазин в беден черен квартал, след като нищо в живота ми не ме е подготвяло за подобно преживяване, така и не му признах, че единственото, което искам от живота сега, е да си седя кротко и да прекарвам в четене възможно най-голяма част от деня.
Не е за вярване какви нелепи жестове правим, докато се опитваме да отложим неизбежното признание.
» Добави цитат