вход, регистрирай се

Разкази за особняците и малките хора


от Иво Андрич

Въведени са общо 15 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (3): NeDa, epolitova, Блум

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (14)

   покажи всички
А той пие мъдро, благоразумно и винаги лукаво стига до границата на недопустимото и анормалното. Тук, на тази граница, се пие най-сладко. Яхнеш граничната стена, отпиваш по малко, размахвайки крака, и гледаш какво се случва в онези два свята - от едната и от другата страна на стената. И по някое време прехвърляш крака назад и сякаш нищо не е било се връщаш у дома и живееш като всеки друг човек ...
из "Яков, приятелят от детството"
Той лъже незаинтересовано, наивно, дори не по своя, а против своята воля, лъже като малко дете, без мярка и без край, с упоритостта на комарджия, с непоправимостта на алкохолик.
из "Баронът"
И заживял тук, приятен и полезен на всички, чужд на самия себе си, с никого близък, с никого откровен. И така, залавяйки се като корабокрушенец за парченца от чужди екзистенции, той успял да изплува и да избегне истинския си живот, такъв, какъвто е могъл и би трябвало да бъде, и все пак да продължи да съществува, да живее и да работи като една безобидна, малко необикновена личност.
из "Живот и маски"
... обикаляше с поглед залата. Всички места бяха заети, а в средата, между тях, като път на добре вчесана коса, минаваше тясна пътечка, покрита с дълъг червен килим ...
из "При доктора"
В професията си отдавна е един от най-добрите стенографи не само в този град, но и в цялата страна ... Ловеше като акробат думите във въздуха и ги пренасяше на хартията със скоростта на звука, с който бяха изговорени. Дори и преди да бъдат изречени докрай.
из "При доктора"
Както става обикновено, изпълнението на едно дълго отлагано решение винаги е по-лесно, отколкото изглежда.
из "При доктора"
Но в душата си, като облак , който не се разнася, носи тръпка и трепет за идното лято ...
из "Празникът"
Така Джордже Джорджевич изгуби своя изгубен живот и всяка по-нататъшна възможност за предвиждания, защото не беше предвидил едно стъпало.
... отдавна съм научил, че всъщност няма съвсем лъжовни сълзи, че ние обикновено смятаме и наричаме лъжливи онези сълзи, чийто извор ни е непознат или чийто повод не искаме и не можем да научим.
Така в този на вид много добре подреден живот разликата между деня и нощта бе огромна. Не са малко хората, които като тази щастливо задомена жена се движат в светлината на деня спокойни и умерени, а нощем минават през такива терзания, че не могат дори да познаят себе си в парещата тъма на своята постеля. И когато в един такъв живот разликата между деня и нощта стане твърде голяма, човешката способност тайно да страда и болезнено да го прикрива се изчерпва и от неравния натиск между деня и нощта целия живот се разпръсва на парчета.
Тя добре познава този молив, за който няколко пъти досега бе казвал, че го има вече шеста година, защото като никой друг знае как да икономисва, когато пише с него, и как да го остри, а да изгуби или забрави някъде този молив, както правят другите - това не може да стане, затуй и толкова дълго трае. "Ще ми трае още шест години с моя начин на икономисване и пазене ..." - казваше той.
След своите дълги и старателно извършени приготовления, нещо като литургия в собствена чест, той се озоваваше при жена си ...
Може би истинското, голямо и абсолютно човешко нещастие е човекът, занемял от отвращение и вцепенен от срам заради това, което другите правят с него, да не съумява и да не може да защити своето право и освен да бъде жертва, трябва да поеме върху себе си и ролята на виновник.
» Добави цитат