Малкият принц

Освен това аз ще ти направя един подарък.Той пак се засмя.
—Ах,мило мое,мило мое,колко обичам да слушам тоя смях!
—Тъкмо това ще бъде моят подарък…както бе с водата.
—Какво искаш да кажеш?
—Хората имат звезди,които не са едни и същи.За някои,които пътуват—звездите са пътеводители.За други—те са само малки светлинки.Но всички тия звезди мълчат.А ти—ти ще имаш звезди,каквито никой друг няма…
—Какво искаш да кажеш?
—Тъй като аз ще живея на някоя от тях,тъй като аз ще се смея на някоя от тях—когато погледнеш нощем небето,на тебе ще ти се струва,че всички звезди се смеят.Ти ще имаш звезди,които знаят да се смеят!
И той пак се засмя.
—И когато се утешиш(човек винаги се утешава),ще бъдеш доволен,че си ме познавал.Ти винаги ще бъдеш мой приятел.Ще ти се поиска да се смееш заедно с мене.И понякога ще отваряш прозореца си ей така,само за да ти бъде приятно…И твоите приятели много ще се чудят,когато видят,че се смееш,загледан в небето.А ти ще им кажеш:„Да,звездите винаги ме карат да се смея!“И те ще те помислят за побъркан.Аз ще ти изиграя един много лош номер…
И пак се разсмя.
—Все едно,че вместо звездите съм ти дал куп малки звънчета,които знаят да се смеят…
И отново се разсмя...

— Знам една планета, дето има един синкавочервен господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал някоя звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил нищо друго освен сметки. И цял ден повтаря като тебе: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!“ — и това го кара да се надува от гордост. Но той не е човек, той е гъба!

- Къде са хората? - обади се най-сетне малкият принц. - В пустинята човек се чувства малко самотен...
- Човек е самотен и сред хората - отговори змията.

"Цветето грижливо подбираше своите бои.Обличаше се бавно,оправяше едно по едно своите листенца.То не искаше да излезе съвсем измачкано,както маковете.Искаше да се появи в пълния блясък на красотата си.Беше голяма кокетка.И една сутрин,точно кагато слънцето изгрява,то се показа.
-Ах,едва се събудих...Моля да ме извините..Цяла съм разрошена...
-Колко сте хубава!
-Нали.И се родих едновременно със слънцето...
Малкият принц долови,че то не беше много скромно,но пък предизвикваше такова вълнение.
Цветето много скоро го измъчи със своята суетност,в която имаше и малко подозрителност....
...Не биваше да го слушам-призна ми той един ден-човек никога не бива да слуша цветята.Трябва да ги гледа и да вдъхва аромата им.Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета,но аз не умеех да му се радвам.
Тогава нищо не разбирах.Би трябвало да го преценявам не по думите,а по делата му.То ме изпълваше с благоухание и светлина.В никакъв случай не биваше да бягам.Зад жалките му хитрости трябваше да доловя неговата нежност.Цветята са изпълнени с толкова противоречия!Но аз бях много млад и не знаех как трябва да го обичам!"

"Вие никак не приличате на моята роза,вие не сте още нищо.Вие сте хубави,но празни.За вас не може да се умре.Разбира се някой обикновен минувач ще помисли,че моята роза прилича на вас.Но тя сама има много по-голямо значение,отколкото вие всички,защото тъкмо нея съм поливал аз.Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак.Защото тъкмо нея съм пазил с параван.Защото тъкмо нея слушах да се оплаква,да се хвали или дори понякога да мълчи.Защото тя е моята роза...
...най-хубавото се вижда само със съркцето,най-същественото е невидимо за очите.
-Най-същественото е невидимо за очите-повтори Малкият принц,за да го запомни.
-Ти си отговорен за своята роза...
-Аз съм отговорен за моята роза...-повтори малкият принц,за да го запомни.

И ако аз зная едно-единствено цвете в света,което не съществува нийде другаде освен на моята планета,а една малка овца може някоя сутрин ей така,без да разбира какво върши,да го унищожи из един път-това не било важно!Ако обичаш едно цвете,което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди,стига ти да погледнеш звездите,за дабъдеш щастлив.Мислиш си:Моето цвете е някъде там..Но ако овцата изяде цветето,за тебе сякаш всички звезди угасват!И това не било важно,така ли!

...и се питам:Какво ли е станало на неговата планета?Много е възможно овцата да е изяла цветето...Но веднага си казвам:Сигурно не е!Малкият принц всяка нощ покрива своето цвете със стъклен похлупак и внимава добре какво прави овцата..И тогава съм щастлив.И всички звезди се смеят тихичко.
Друг път си казвам:Човек е разсеян понякога и това е достатъчно!Някоя вечер е забравил стъкления похлупак или пък овцата е излязла безшумно...Тогава всички звезди се превръщат в сълзи..
Това е една голяма загадка.Зао вас,които също като мене обичате малкия принц,нищо от вселената не е същото щом там някъде,неизвестно къде,една овца,която не сме виждали,е изяла или не е изяла една роза...
Погледнете небето.Попитайте се:овцата изяла ли е,или не цветето?И ще видите как всичко се променя..

"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."

"Но очите са слепи? Човек трябва да търси със сърцето си."

"Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея."

"Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите."