вход, регистрирай се

Одисей from Багдад


от Ерик-Еманюел Шмит

Въведени са общо 22 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (4): NeDa, landonova, dayredd, dying.angel
Смятат да я прочетат (2): animalita, LaBelleNoire

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (14)

   покажи всички
Здрачът ми се стори безкраен. Слънцето се беше гмурнало в морето, но на гледката ѝ трябваше безкрайно време, за да стане студена, да изгуби цветовете си, да заличи своите гънки.
- Решението е да се удавя в Нил!
- Можеш да се самоубиеш с нож за мазане на масло.
Той прихна и добави:
- Или пък да опиташ със свръхдоза лайка.
...
- Освен ако не се обесиш на някоя паяжина.
Когато човек е оставил интелекта и чувството за хумор да разцъфнат в него, има дивотии, в които не може да се впуска.
... освен ако човек не е голям артист, той не може да превърне временното във вечно.
Щастието, което човек очаква, понякога проваля щастието, което изживява.
Миналото не е страна, която човек лесно оставя зад гърба си.
Човек си мисли, че бяга от затвора, а носи решетките със себе си.
Когато се обърнем към живота си назад, ни изглежда, че той бъка от "защо", които навремето не сме чували, и че гъмжи от кръстопътища, на които сме забелязвали само правите линии.
Чудеха се, че сме се опикали, че някои бяха срали в панталоните си, да помисли човек, че сега откриваха човешките жизнени нужди, да помисли човек, че те самите не са им подвластни, да помисли също, че нашите миризми са по-отблъскващи от техните. Под техните погледи имах чувството, че аз съм изобретил лайното, не че го имам, а че съм го сътворил, че съм отговорен, дори по-зле, че съм виновен за него! Докато ни водеха към участъка, ни преведоха през душовете, което ни позволи да възвърнем приличния си вид. Като видях радостта им при нашето връщане, добих усещането, че ако аз съм измислил лайното, те пък току-що бяха измислили чистотата.
Ако човек пробваше наркотика върху ближните си, никога нямаше да посегне към него.
Някои любовни истории дължат красотата си на своята ефимерност, поиска ли човек повече от тях, те започват да се мъчат, да гримасничат и да погрозняват. Като дивите коне, които тичат бързо, но за кратко, те блестят в свободен бяг, но се задъхват, сложиш ли им товар.
Смъртта трябва да бъде обградена от загадка. Живите не получават никакво знание приживе, защото, каквото и да става, ще прекрачат прага, когато дойде техният час… Онова, което пази живота ти, е че истината за смъртта е тайна. Онова, което придава сила на съществуването ти, е незнанието.
» Добави цитат