вход, регистрирай се

Параграф 22


от Джоузеф Хелър

Въведени са общо 8 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (41): Марина, Дина, dgpetkova, eskarina, eliwolf, majmunata, инопланетянин, dayredd, Ralyyy, virginiawoolf, Sladost, landonova, Илияна, Irina, Suny, nadness, epolitova, Fany, mim, piramida, Elektra_, яна, bvm, dgroicheva, Marieta, moby, denislav, yoana, Анагностис, soul, belchev, stefi__92, jupas77, gal.eon, vladokar, Mia, mishcata, Scarabei, Серафина Пеккала, elica_hr, pnio
В момента четат тази книга (1): elencheto
Смятат да я прочетат (14): Цветелина, Frosty, animalita, Docata, stardust, Никол, @Siss, Zui, Е.Илиева, Anireta, lena_j, maqkz, Woland, Eely

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (5)

   покажи всички
Имаше само една засечка и това беше параграф 22 — според него онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Ор беше луд и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят, но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред. Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети, но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тая клауза в параграф 22 и подсвирна многозначително.
— Този параграф 22 е засечка и половина — забеляза той.
— Няма по-добра засечка от него — съгласи се доктор Данийка.
— Ще го изчезнат — каза тя.
— Ще го какво? — попита той изненадан и се изсмя смутено. — Какво значи това?
— Не знам.
— Защо ще го изчезнат?
— Не знам.
— Това е безсмислица. Дори е граматически неправилно. Какво, дявол да го вземе, значи да изчезнат някого?
— Не знам.
— Исусе Христе, голяма помощ ми оказваш!
— Защо се заяждаш с мене? Искам да помогна. Не съм аз виновна, че искат да го изчезнат, нали? Не трябваше да ти казвам.
-Щом вдигна очи,виждам хора,които печелят от всичко.Не виждам нито небе,нито светци,нито ангели.Виждам хора,които печелят от всеки порив на порядъчните и от всяка човешка трагедия.
-Но трябва да се мъчиш да не мислиш за това - настояваше майор Данби.-И не трябва да позволяваш то да те тревожи.
-О,в действителност то не ме тревожи.Това,което ме ядосва,е,че те ме мислят за наивник.Те си мислят,че са хитри,а ние,останалите,сме глупаци.О знаеш ли,Данби,тъкмо в момента ми хрумна за първи път,че може би са прави.
-Но трябва да се опиташ и за това да не мислиш - настояваше майор Данби.-Трябва да мислиш само за благото на страната и за достойнството на човека.
Човек е материя, това беше тайната на Сноуден. Хвърли го през прозореца и той ще падне. Запали го, ще гори. Зарови го, ще изгние както всеки друг вид смет. Това беше тайната. Зрелостта е всичко.
‎Без всякакво предупреждение пациентът седна в леглото си и изкрещя:
— Виждам всичко двойно!
Една болнична сестра изпищя и един санитар припадна.
» Добави цитат