вход, регистрирай се

Лятна книга


от Туве Янсон

Въведени са общо 19 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (3): NeDa, яна, Мира
Смятат да я прочетат (1): Диана

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (10)

   покажи всички
Той беше сив котарак и растеше бързо...тя правеше всичко, за да спечели благоволението му, но колкото повече го обичаше, толкова повече котаракът се озоваваше обратно в коритото.Казваше се Ма Петит и го наричаха Мапе.
-Странно нещо е любовта-каза София.-Колкото повече обичаш другия,толкова по-малко те харесва той.
-Съвсем правилно-отбеляза бабата.-А какво се прави в такъв случай?
-Продължаваш да обичаш-отговори София заплашително.-Обичаш все повече и повече.
Баба й въздъхна и не каза нищо.
София спря да играе и започна да сънува кошмари. Не можеше да мисли за друго освен за котарака, който не искаше да се привързва.
...и тя вече не проговори на котарака си.
---
Всичко се нареди съвсем лесно, с бутилка ром в замяна.Новият котарак се казваше Сванте...
---
Какво има пък сега? - каза бабата.
-Искам си Мапе! - извика София.
-Но нали знаеш какво ще стане?-каза бабата.
-Ще стане ужасно-каза София сериозно.- Но точно Мапе обичам.
И пак си размениха котараците.
Тя се обърна към стената и продължи да чете книгата си. И двете бяха станали невъзможни и вече не можеха да общуват помежду си, караха се неправилно.
Миландер имаше идея и се опитваше да я разбере, но щеше да отнеме време. Понякога човек проумява нещата, когато е прекалено късно, и няма сили да започва отначало или пък с времето забравя и дори не го разбира.
- Не гледай толкова ядосано - прошепна бабата. - Това е социален живот и трябва да се изтърпи.
Трябва да я научим на обноски. Сгрешили сме, трябва да се среща с хора, които не харесва, преди да е станало прекалено късно.
Странно е - помисли си бабата, - вече не мога да описвам, не намирам думите или просто не полагам достатъчно усилия. Толкова отдавна беше. Никой няма нищо общо с онези неща. Ако не разкажа по собствено желание, това ще бъде нещо, което сякаш никога не се е случило, ще се затвори, а после ще се изгуби.
Понякога хората се държат както си е типично за тях и искат котенце през юни и удавена котка на първи септември. Това се урежда. Но понякога имат мечта и искат нещо, което да запазят.
Те не знаят, не разбират от дума, че мъхът е най-нежното нещо на света. Стъпваш в него веднъж и при дъжд мъхът се надига. На третия път когато минеш върху него, мъхът вече е мъртъв. Същото е и с гагите - на третия път когато ги подплашиш да напуснат гнездото си, те повече не се връщат там.
София се възползва от най-лесния изход за нуждаещите се и ужасените - тя заспа.
Един остров може да бъде ужасен за човек, дошъл отвън. Всичко е завършено, всеки има своето място, своенравно, спокойно и самодостатъчно. Между бреговете му всичко тече според ритуали, вкаменени от повторение, и в същото време обитателите му прекарват дните си толкова непостоянно и случайно, сякаш светът свършва зад хоризонта.
» Добави цитат