вход, регистрирай се

БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ: Отмъстена любов (книга седма)


от Дж. Р. Уорд

Въведени са общо 14 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (5): gergan75, animalita, CuRSe, Yonovani, nimfa87
В момента четат тази книга (3): ninuna, skyfantasy, valkiriq1
Смятат да я прочетат (2): V. Bekam, agleya

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (12)

   покажи всички
Рот сграбчи силно своята шелан и я притисна така плътно, че сякаш я пое в тялото си. Стояха заедно, обединени срещу зимния вятър, а тъмата в тялото му бе пронизана от топъл лъч.
Любовта и беше светлината в неговата слепота. Усещането, че я има, беше раят, който не му беше нужно да вижда, за да знае, че съществува. И след като тя имаше такава вяра в него, то тя бе също така и неговият кураж и неговата целомъдреност.
- С теб съм, защото без значение дали имаш зрение или не, в очите ти виждам бъдещето. - Клепачите му потрепнаха когато тя докосна леко основата на носа му. - Моето... Имаш такива красиви очи.
Но от време на време, изневиделица някой достига мястото, където се усамотяваш и прекарваш най - скъпоценните си мигове, и променя цялото ти виждане за самия теб. Ако си щастливец, то това е твоя спътник в живота... и паметния момент за пореден път ти припомня, че си категорично и сигурно с точния човек - казано от него те докосва, не защото той ти е близък, а заради съдържанието на посланието му.
Направи ми една услуга - прошепна.
Бет стисна по здраво ръката му.
- Каквото кажеш. От какво имаш нужда?
- Изтананикай мелодията от "Стани богат".
Последва пауза. После Бет избухна в смях и го шляпна по рамото.
- Рот...
- Всъщност, докато я тананикаш почни да се събличаш и танцуваш. - Когато неговата шелан се наведе и го целуна по челото, той погледна нагоре през тъмните си очила. - Да не мислиш, че се шегувам? Хайде и двамата ни е нужно да се разсеем. И ти обещавам да ти дам добър бакшиш.
- Ти никога не носиш пари в брой.
Той прокара език по горната си устна.
- Ще платя в натура.
- Безобразен си. - Бет му се усмихна. - И това ми харесва.
Рив опря бастуна на стената и съблече самуреното си палто. Костюмът под палтото беше поредното прекрасно творение на моделиерното изкуство, този път беше гълъбовосив на цвят с тънки черни райета. Ризата беше черна, а горните й две копчета бяха разкопчани.
Коприна, помисли си Елена. Ризата със сигурност беше изработена от коприна. Никоя друга тъкан не лъщеше по такъв начин
- Толкова си красива - произнесе той, загледан в нея, - застанала така под светлината.
Тя хвърли поглед към черните панталони от "Гап" и полото, което имаше поне две години.
- Сигурно си сляп.
-Защо? - Попита той и се доближи до нея.
- Мразя се, задето го казвам - тя приглади преоценяваните си на няколко пъти панталони. - Ще ми се да имах по - хубави дрехи. Тогава може би щях да бъда красива.
Ривендж замълча. О после я шокира до крайност, като коленичи пред нея. Когато погледна нагоре, по устните му играеше лека усмивка.
- Не го ли осъзнаваш Елена? - Той погали палеца й нежно и придърпа крака й към себе си, опирайки стъпалото й на бедрото си. Докато развързваше връзката на евтините й маратонки, прошепна: - Без значение в какво си облечена... за мен ти винаги ще блестиш като диамант.
Ривендж към Елена:
- Само ти притежаваш силата да ме спасиш.
Ривендж пое дълбоко въздух, загледах в нея.
- Елена?
- Да.
- Моля те не ме разбирай пограшно...
Тя въздъхан и той видя как голите й рамене се напрегнаха.
- Добре, ще се опитам да не го правя.
- Ако продължиш да идваш тук... - Последва пауза. - Ще се влюбя в теб.
- Рот... как се озова тази кръв по теб? - Твърдоста в тона на Бет му подсказа, че вече знае отговора, но се надява на друго обяснение.
Събра кураж и се обърна с лице към любимата си, застанала в другия край на стаята.
- Отново се бия.
- Какво правиш?
- Бия се.
- Биеш се. - Тя пъхна ръце в джобовете на джинсите си... - Нека изясним. Казваш ми, че се каниш да започнеш или вече го правиш?
Въпросът беше риторичен, но очевидно тя искаше цялата лъжа да лъсне.
- Вече се бия. От няколко месеца.
Завладяха я гняв и болка и той усети мириса на обгорено дърво и топяща се пластмаса.
- Виж, Бет, трябва да...
- Трябва да си честен с мен - отсече тя остро. - Ето какво трябва.
- Не очаквах да се налжи да излизам да се бия повече от месец или два.
- Месец или два! Колко дълго продължава това.
Когато той й отговори, тя отново замълча. А после попита:
- От август? Август?
...
- Излъга ме. Лъгал си ме. И не само веднъж, а в продължение на четири месеца...
- Отговори ми на един въпрос - промълви тя. - Само на един. И по-добре да кажеше истината или, Бог ми е свидетел, ще... - Тя притисна с длан устата си, за да подтисне риданието. - Честно, Рот... Наистина ли си имал намерение да спреш? В сърцето си наистина ли вярваше, че ще го направиш?
...Но никоя болка, изпитвана някога, не беше и на половина толкова раскъсваща, колкото тази, когато й отговаряше.
- Не. - Той отново пое въздух. - Не, не мисля... че съм имал намерение да спра.
- Рапунцел, ще разпуснеш ли косите си за мен?
- Тихо, да не искаш да субидиш съседите?
- Като че могат да чуят нещо друго освен звука на този телевизор.
...Единственото предупреждение, което отправи към ченгето преди да хвърли първият деветдесеткилограмов сандък, беше:
- Подготви се, Ефи.
Възклицанието "Исусе Христе" бе прекъснато от стон.
Рот подаде глава навън и прошепна:
- Нали си добър католик? Това не е ли богохулство?
Тонът на бъч беше такъв, все едно някой бе подпалил пожар в леглото му.
- Току що хвърли върху мен половин кола, без да кажеш друго освен реплика от "Мисис Даутфаиър".
...
- Да ти го нач*кам.
- Можеш да забравиш.
- Хубаво, тогава си го нач*кай сам.
- Ще Ви премеря кръвното налягане и ще проверя пулса.
- Също и температурата ми.
- Да.
- Искаш ли да си отворя устата?
Кожата на Елена настръхна и тя си каза, че причината не бе в плътния му глас, заради който въпросът прозвуча така сексуално, като ленива милувка по гола гърда.
- Ами... не.
- Жалко.
- Моля, съблечете си сакото.
- Каква прекрасна идея. Взимам си обратно думата "жалко".
...
- Не се страхувай от мен - прошепна й.
- Не се страхувам.
- Сигурна ли си?
- Напълно - излъга тя.
» Добави цитат