вход, регистрирай се

Възлюбена


от Тони Морисън

Въведени са общо 3 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (2): landonova, NeDa

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (8)

   покажи всички
Страхуваше се да не би да си отиде, преди да я накара да проумее, че има нещо много по-лошо от нейната смърт ... А това бе правото на всеки бял да ти отнеме достойнството. Не просто да те накара да му слугуваш, да те убие или да те осакати, а да те омърси. И то така да те омърси, че и ти самият да не можеш вече да се понасяш. Да те омърси така, че за цял живот да забравиш кой си.
Гъсти вежди, дълги ресници и онзи недвусмислен вик за любов, който трепти върху всяко малко личице, преди децата да се сблъскат с живота.
Белите смятаха, че независимо от обноските под черната кожа винаги дреме дивата джунгла. Неудържими, буйни потоци, крещящи скокливи маймуни, сънливи змии, оголени зъби, готови да се впият в крехката им бяла плът. И донякъде сигурно имаха право.
... човек гледаше да се съхрани и да обича нещо малко. Например избираш си най-най-малката звездичка и си лягаш, извил глава така, че да можеш да я съзерцаваш от канавката, преди да заспиш. Хвърляш ѝ няколко погледа крадешком сутрин, когато те оковават. Избираш все нещо дребно. Стръкчета трева, гущерчета, паячета, бръмбарчета, някое мравуняче. Но жена! Дете! Брат! Такава голяма любов направо би те убила в Алфред, щата Джорджия.
Може би именно тази усмивка, а може би и безрезервната любов в очите му - така неприкрита и естествена както обичта в очите на коня, праведния или детето, любов, която с нищо не си заслужил ...
Снежните парцали се сипеха едри и тежки като монети. Но не звънтяха като тях и това винаги го учудваше. Не падаха дори като дъждовни капки, а се стелеха като тайна.
Следобед е. Навън все още е светло, но в бараката е мрак. Няколко слънчеви лъча успяват да се процедят през покрива и пролуките в стените, но това усилие съвсем ги е изтощило и те се отпускат вътре съвсем обезсилени.
» Добави цитат