вход, регистрирай се

Рай


от Радослав Гизгинджиев

Въведени са общо 4 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (5): unchita, NeDa, @Siss, assinka, Митефей
Смятат да я прочетат (2): Динев, Сара

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (16)

   покажи всички
Спомените ни правят тъжни или много щастливи. Някои спомени можем да ги съживим с аромат, място, изречение или музика.
Колко живота живеем в този живот, за да го разпиляваме по пясъците на егото или страха си? Защо крием истината, дори от себе си?
Бягаме, надявайки се, че ще успеем да заличим любимите същества от сърцето. Или оставаме при тях, докато напълно ни разрушат. В единия случай - стоиш, докато напълно изчезнеш, а в другия - бягаш, докато напълно станеш друг.
"Бе уверен, че
необяснимото е неоткрита константа
и хората са прекалено глупави, за да го осъзнаят.
Ето, като 3,14! Числото, което обяснява толкова много неща, което е запълнило толкова много празни информационни дупки в историята на човечеството.
Александър обичаше математиката, защото това бе единственото сигурно нещо, което имаше засега.
А сигурността е за нормалните хора! Нормалните хора се чувстват сигурно!"
"Александър бе твърдата логика - при него нямаше импулсивно вземане на решение. Имаше нужда от множество гледни точки, които да чуе, за да прецени правилността на собствената си. Неговата индивидуалност не бе толкова конкретна като на останалите. Това донякъде го правеше стратег, но понякога го объркваше, защото всяка нова гледна точка противоречи в някаква степен с другата - а той не можеше да комбинира две противоречия."
"Калоян обичаше да вижда истинските лица на хората и успешно умееше да сваля всичките им маски. А когато го правеше, не изпитваше удовлетвореност или наслада, просто търсеше нещо, което може да го изненада, а това почти никога не се случваше."
"Животът безпощадно създава и разрушава. Той се влюбва и разлюбва в нас. Животът е като блестящ творец.
Но има хора, които могат да се взират в него. Тогава животът променя правилата си и става още по-интересен. Но това го забелязват само онези, които искат все повече и повече да го опознаят. И колкото повече потъват в него, все по-навътре в себе си се озовават - в безкрайното минало и хилядите му варианти."
"Невинността винаги ухае на свобода. Онази свобода, към която можеш да бягаш без да спреш. Наивността също е друг образ на свободата. Когато двама души се обичат, те нямат нужда от доверие, за доверие се говори, когато има съмнение. Невинните и наивните хора могат да дават чисто любовта си, защото и през ум не им минава, че тази любов може да бъде опетнена или застрашена"
"Голямата любов може да започне във всеки един момент. Независимо къде си или в какво състояние си. Някаква абсурдна ситуация може да е началото на една любовна история и тази ситуация, със сълзи от смях, да я разказваш цял живот. Достатъчно е да бъдеш себе си непрекъснато, за да успеят да те съзрат такъв, какъвто си..."
"Някои умеят да боравят изцяло с истината. А истината понякога има пошло лице, грозно лице. Истината може да разбива сърца, семейства, илюзии, мечти и надежди. Но когато няма какво да крием, няма и защо да лъжем. Парадоксалното е, че имаше хора, които боравеха с цялата възможна истина, с която разполагат, но не и изглеждаха никак морално с това.
Един такъв човек бе Виктор."
"Има дни, които преминават или много бързо, или много бавно. Има периоди в живота ни, за които си мислим "Господи, как сме живяли?" - без нищо да помним. Или ако помним, се чудим дали наистина се е случило.
Има дни, които никога не можем да забравим, дори и да искаме. "Това е животът ми!" - така би приключил монологът на човек, който е разказал за дни, които винаги ще помни. Иронията е, че не бихме могли да знаем кои са най-съществените неща, които са ни се случвали. Кои са събитията, които са ни направили точно такива, каквито сме?
Няма нито едно незначитлно събитие. Няма нито една дума, която сме чули напразно. Всичко е било истина, дори и лъжите, в които сме вярвали. Всичко е било истина и тази истина всяка сутрин ни гледа от огледалото."
"Ако имаше трети човек, той щеше да задържи дъха си, за да не прекъсне едно от най-красивите неща, които е виждал някога."
"Светла не си даваше сметка, че красотата освен дар, е и стихия, която безжалостно може да помете света и на най-жестокия човек. И че красотата може да бъде по-опасна и от най-страшното оръжие."
"Тя живееше с усещането, че си хем безкрайно малък, хем безкрайно важен - като парче от Пъзела на Времето."
"Истинските сълзи са горещи и винаги падат незабелязано. Те не болят, но всичко друго боли."
» Добави цитат