Роня дъщерята на разбойника

Много ми е любима. Една от малкото книги, която съм чела повече от един път. Както всяка книга на Астрид Лингрен и тази не е точно детска. Всичко е смесица от реални всекидневни отношения, фантазия и приказни същества, много хумор и живи пълнокръвни герои, които те карат да бъдеш като тях. Мисля, че беше направен доста сполучлив филм по книгата, който беше уловил нещата доста добре, но естествено аз си ги представям още по-живи. А и Роня винаги ми е била нещо като човек който искам да срещна или да бъда. Защо ли? Защото е любопитна, смела, безрасъдна, добра и никога не скучае, дори когато е сама.