вход, регистрирай се

Кравата е самотно животно


от Давид Албахари

Въведени са общо 4 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (4): gal.eon, NeDa, яна, soul

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (7)

   покажи всички
Машина
Моята приятелка няма вяра на машините. Щом отиде у някого на гости, първо обхожда жилището му и брои уредите. Винаги най-дълго се задържа в кухнята. Разните му електрически ножове, миксери, тостер, кафе-машина, електрическа отварачка за консерви, месомелачка - всичко внимателно си отбелязва. Там, където има твърде много уреди, не стъпва повторно. Въпрос на време е, смята моята приятелка, машините да завладеят света. Единственият ни шанс е, твърди тя, да се върнем към простите неща: хаванче и точилка, дървени лъжици и ножове, гъба и прахан. Нощем, докато всички спят, тя лежи будна и се ослушва. От време на време става да провери пералнята, да се увери, че не е тръгнала да излиза. Връща се успокоена в леглото, но когато най-накрая заспи, сънува небето като огромна машина за производство на облаци.
Правото на по-силния
Момчето слиза в двора с филия хляб в ръка. Хлябът е намазан със сладко от горски ягоди и детето отнапред предвкусва удоволствието. Но през това време на двора идва момчето от третия етаж, по-голямо и по-силно от него, и без думи му грабва филията от ръката. Отхапва, намръщва се и плюе,
- Пфу, ягоди! - казва и хвърля хляба на земята, в прахта.
Досада
Няма по-страшно от това, каза жената, да попиташ някого дали те обича и да видиш изписана върху лицето му такава досада, че да ти се прииска да забравиш, че съществуваш, само дето въпросът вече е зададен, думите висят във въздуха като прани гащи и ти остава единствено да мълчиш и да чакаш отговора, който бездруго не означава нищо.
Иначе казано, вярвам в смисъла на литературата, която се разпространява като тайно учение - шепнешком, от ухо на ухо, - все едно какви цели си е поставил авторът. Читателят прави собствени открития, той не е механична играчка, която усвоява чрез безбройни повторения, а сам взема от текста каквото му е потребно. Четенето е непрекъснат процес на приспособяване, на своеобразно самопознание, себеоткриване дори там, където изобщо не сме очаквали. ЕТто защо, сигурен съм, ще продължа да пиша и занапред с надеждата, че някога, някъде, за някого едно мое малко словосъчетание, може би само отрязък от по-дълго изречение, неочаквано ще се превърне във вестител на нов смисъл, в първа или дълго отлагана стъпка към ново разбиране, към дверите на просветлението, към единение със собственото битие, към пълнота, към себе си, та този някой да се разпознае и да каже: Да, това съм аз.
Иначе казано, разказът е илюзия на илюзиите. Работата на писателя е наистина тежка: с несъвършени средства, каквито са думите, възможно най-съвършено да пресъздаде несъвършенството на света.
Излях уискито си в саксията с филодендрона и си помислих как коренът ще съобщи на листата: "Тази вечер сме на уиски".
Винаги съм бил по детайлите. Винаги следя къде какво слагам; напасвам цветовете и размерите; не пренебрегвам съгласуването по предназначение, нито неизбежния контраст. При мен например вилицата винаги лежи вдясно от ножа, никога ножът вдясно от вилицата. Дори в чинията загребвам граховите зърна според големината и оформям ориза в еднакви заоблени хапки. Само супата ми създава проблеми: юфката все я тегли към хаоса; течността е своенравна; фидето се разпада. С варенките по-лесно се излиза наглава - плуват по повърхността, непроменливи са, приликите и разликите бързо се забелязват. Ето това исках да кажа: благодарен съм на малките неща, които правят живота по-простичък.
» Добави цитат