Елегии и тържества

Градът е общество на минувачи.
...
Животът е подслон необходим.

"Варна"

Но любовта е друга тайна. Но любовта е частен случай.

"Частен случай"

Защото ме боля като на кино.
Защото плаках като над роман.

из "Ад"

А днес отвеждат есента във старческия дом.
Отлепва дъжд тапетите ѝ жълти и червени.

из "Днес"

Най-красивият да е поне веднъж обичан.
Най-нежният да е най-сетне погален.
Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен.
Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален.

Имам да чакам в този живот неизгледен.
Дълго ще чакам. Последна е мойта задача:
да се засмея.
Но тъй да се смея последен,
че да се чува как повече никой не плаче ...

из "Последен"

Само извън любовта свободата излиза на мода.
Само извън любовта горчивината е обикнат вкус.

из "Вън"

Далеч от теб или навеки с тебе -
спокоен ще дочакам всеки жребий.

Сърцето всеки жребий заслужава.
Но не забрава, ах, но не забрава ...

из "Незабрава"

Материя

На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.

Макар че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да ѝ простят.

Макар че от любов не се прощава.

В света, от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.

Макар че от любов не се умира.

Разлюбваме в прегръдката почти.
А после мрачно топлим пепелта.

из"Житейски опит"

Там със две листа на раменете,
с две случайно паднали листа,
дядо ми се връща от полето
като генерал на есента...

из "Равновесие на чувствата"