Сърце под снарядите

Човешка милост,
къде си?

Нима само
в книгите?

ВОЙНИТЕ В ЖИВОТА НИ

Марко Башич е отхвърлил зад гърба си
две балкански и две световни войни.
Тази му е пета.

На мен и моето поколение е втора.

А за Владимир
с неговите осемнайсет месеца
в този момент би могло да се каже,
че е изкарал половината си живот
на война.

Ето го тридесетия ден на войната,
а ние
все още не знаем
да мразим достатъчно.

ПРОГРЕС

Данте е вървял пеш,
Толстой - на кон,
Балзак - в карета,
Томас Ман - на велосипед,
Хемингуей - в джип,
Бабел - на каруца,
Франсоаз Саган - в ролс-ройс.

Затова
Данте е написал "Божествена комедия",
Толстой - "Война и мир",
Балзак - "Дядо Горио",
Томас Ман - "Буденброкови",
Хемингуей - "Сбогом на оръжието!",
Бабел - "Конармия",

а Франсоаз пише
някакви бестселърчета.

Две заключения се налагат от само себе си:
или в бъдещия свят ще живеят само емигранти,
или този свят трябва да стане единствена родина на всички.

из "Скитането на поетите"

В енциклопедиите
може да влезете по разни начини.
Можете
като мен
да пишете стихове
и да получите в нашата "Нова илюстрована енциклопедия"
цели девет реда.

А можете
като Хайнрих Химлер
да сте един от най-големите военнопрестъпници
и в същата енциклопедия
да получите даже пет реда повече.

Избирайте сами.

А впрочем, трябва ли непременно да ви има
в енциклопедиите?

Можете просто да обичате жена си,
да събирате пощенски марки,
да се грижите за болния съсед.

Малко ли е?

Пиши ми на нашия летен адрес,
да си лягам с твоите нежности в пликове.

За "Ана Каренина", зная си, ако бях автор на проза,
отвъд стотната страница книгата нямаше да се протака.
Това празно мотане на гарата, тези сълзи и кърпички, що за
решение да скача под влака!

Нима главните героини не могат да остават живи?