вход, регистрирай се

Съдби


от Мирослав Попович

Въведени са общо 1 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (1): NeDa
Смятат да я прочетат (1): МаШе

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (10)

   покажи всички
Село Влашичи мудно се събуждаше.
Запратено накрай света, самό за себе си свят, то не беше сигурно в съществуването на каквото и да било освен на себе си ...
Кавгата премина в спокоен тръс - упорита, издръжлива, досадна, неизчерпаема.
Младостта е убедена в своята привлекателност. Елегантността е измислена от хората на средна възраст.
Нощта за слепия човек не се променя, когато изчезне светлината, но неговото отношение към онези, които виждат се променя. Слепият вече не е зависим. В света на мрака, в света на опипването, той дори е по-сигурен от другите.
Слънцето, без да бърза осветяваше дворовете. Имаше цял ден пред себе си. Докосваше прозорците, влизаше в тях, простираше спокойни квадрати светлина на пода, надничаше в лицата по креватите.
Няколко последователни светкавици отново заплашиха света, а една съвсем близка гръмотевица го разцепи и разпердушини.
Бракът между Богдан Жураица и вдовицата Ката Буровац започна скромно, опрян с всички свои точки на земята така, че нямаше откъде да падне, нямаше височина, от която да се разбие.
В неговите стени не бяха зазидани чувства, които с течение на времето се изпаряват и оставят празнина, в която после се срутва цялата сграда.
Той беше обикновен докрай, като най-примитивно сечиво: като чук, лопата, лост и затова като тях неповредим.
Всичко, което можеше да се случи на такава връзка, беше: ако не се разпадне внезапно и без взаимен тормоз, да се развива, дори да се обогатява с някое чувство, не ярко и пенливо, не с нещо, което да спира дъха и да омагьосва душата, нито с нещо с множество дантелени, крехки клонки и раними листенца, а грубо, но подходящо за всекидневния живот.
Впрочем във всичко, което Херта Албрехт така редовно и ревностно вършеше, липсваше онова, което прави живеенето живот - участието на сърцето, удоволствието от свършената работа, търсенето на промяната, очакването на нещо.
Нощта беше гъста като вода преди да замръзне и също толкова студена. Владееше велика, свята тишина.
» Добави цитат