БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ: Неукротима любов (книга девета)

- Може ли да ти кажа нещо, което си мисля всеки път, щом се събудя до теб?
- Разбира се.
Вишъс, същият, който винаги имаше отговор за всичко, изведнъж усети, че езикът му се връзва. Но най-сетне успя да каже:
- Ти си причината да се събуждам вечер. И пак ти си причината да бързам да се прибера на зазоряване. Не войната. Не братята. Нито дори Бъч. А ти.

Вишъс изкрещя.
Единственият по-силен звук бе изпукването, когато ставата му дойде на мястото си. Последното, което видя, преди да напусне хотел „Съзнание“, бе как Джейн обърна панически глава. В очите й имаше див ужас, сякаш най-страшното, което можеше да си представи, бе как той страда...
И тогава Ви разбра, че все още я обича.

- Справяш се чудесно - промърмори, забелязал побелелите кокалчета на пациента си.
- Не се тревожи за мен.
- Да, да ... братята ти. - Мани поспря за миг. - Знаеш ли, ти май ставаш.
- Майната... ти... - Воинът се засмя, разкривайки вампирски зъби. - Аз съм... съвършен.

Бяха зяпнали екрана на компютъра като два песа, гледащи „Енимъл Планет“ - съсредоточени, ала неспособни да усилят звука или да сменят канала.
А сега какво? - попита хирургът.
- Сега се молим да извадя шибаните файлове от задника си, ето какво.
Като по команда, двамата се приведоха към екрана... сякаш
това Щеше да помогне на мишката да открие като по магия каквото
търсеха.
- Хич ме няма в тия работи - промърмори хирургът с отвращение.
- Повече ме бива с ръцете.
- И мен.
- Отвори меню „старт“.
- Е, нали това правя де ...
- Мамка му - казаха в един глас, когато зърнаха списъка с
файлове, програми или каквото там беше.
Естествено, нямаше нищо, което да се казва „Охрана“, „Камери“
или „Щракни тук, глупако, за да откриеш това, което вие
двамата загубеняци търсите“.

Ви му напълни чашата, на свой ред отпи от шишето и навлече някакъв панталон. След това разпери ръце и се завъртя. - Така по-добре ли е?
- Виждам само глезени и китки... Между другото, с този разголен корем приличаш на шибаната Майли Сайръс... никак не е привлекателно.
- Майната ти. - Ви отпи нова глътка от бутилката и реши, че новият му план е да се нафирка. - Аз ли съм виновен, че ти си такова джудже?
Бъч се изсмя, а после отново стана сериозен.

Аха. Сякаш способността да обърнеш двойна доза текила на един дъх беше нещо забележително. Господи, при мисълта, че някой с подобна ценностна система има правото да гласува, отново му се прииска да заблъска глава в някоя стена.

Вишъс? Наистина ли бе чул правилно?
От друга страна, скъпата майчица на това момче определено бе улучила в десетката с това име... като се имаше предвид зъболекарското представление, което му беше изнесъл преди малко. Но все тая. Мани имаше работа за вършене, така че копелето можеше да ходи да се гръмне.

- Дръж се, Пейн. Ще дойде някой, който ще ти помогне, но
трябва да издържиш дотогава.
Клепачите на близначката му се повдигнаха и тя го погледна,
неспособна да помръдне глава.
- Твърде много стоварих на плещите ти.
- Не се тревожи за мен.
- Винаги само това съм правила.