Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи

Малко ли е на слънцето да се порадваш,
на пролетна омая да се насладиш,
да обичаш, да мислиш, да правиш,
приятелство истинско да сътвориш?

Дните минаваха в сивотата на тежката работа, а вечерите бяха почернени от досадно отегчение. От оскъдната храна нямахме сили, бяхме мрачни и посърнали, губехме надежда, че ще му се види краят. Вкопчихме се в книгите и в приятелите, защото те ни напомняха, че има и нещо отвъд скотското ни съществувание.

Приятно ми е да обикалям по книжарници и да разговарям с продавачите. Те наистина са особен тип хора. Никой нормален човек не би се хванал да работи в книжарница, още по-малко пък би отворил своя, тъй като печалбата е твърде малка. Явно причината е в любовта към читателите и четенето, както и в привилегията първи да се докоснеш до новите заглавия.

По някакъв вълшебен начин ние образуваме литературен клуб всеки път, когато услужим на някого с книга, всеки път, когато зададем въпрос за нея, всеки път, когато кажем : "Щом еди-коя си книга ти е харесала, значи, ще ти хареса и тази." Когато пожелаем, да си доставим наслада и да я споделим ...

умът може да превърне всяко нещо в приятел.

Защото това беше моята готварска книга - чиста поезия, поднесена в тиган.

Все едно му бях предложил да му подаря луната.

четенето ни пази да не полудеем.

Ето затова обичам да чета: някоя дреболия те заинтригува и това те отвежда до нова книга, където те грабва нещо друго, стигаш до трета и така нататък. Това е една геометрична прогресия, която няма край и служи единствено на удоволствието.