вход, регистрирай се

Атлас, описан с небе


от Горан Петрович

Въведени са общо 4 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (1): NeDa

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (7)

   покажи всички
Мислеше симетрично и никога нямаше да разбере, че нашата къща не тече, когато вали, а това, че няма покрив, ѝ дава възможност да се простира към небето и така в известен смисъл представлява Вавилонска кула на един етаж.
Не отговорих нищо. Просто я погледнах и набрах ръкойка от собствените си усмивки.
Зиме денят често сълзи, нощта обикновено наяква извънредно много, случва се вечерта да зачене на обяд, а утрото да заболее от забрава.
В особени ситуации(когато прогизва от дъжд или сняг, когато се гмурка, слуша музика, прави любов или изпитва болка) човек често чувства само своята кожа. Разбира се, от край време е известно, че тя може да бъде тънка като прозрачно утро, средно дебела, подобно на спокоен здрач, и дебела като облачна нощ. От това зависи и степента на човешката чувствителност.
Вечер, в някоя от позлатените от самота, препълнени зали на Версай, Луи XIV разглеждал своите весели оранжеви стъклени топчета... Макар да бил всичко (а държавата - нищо), той не можел да бъде дете.
За осем талисмана против уроки и всякакво зло трябват: по-малкият кръг, описан от водно конче на повърхността на водата; нежността на цветен прашец между два пръста; двойна надежда; снежинка, спуснала се на дълги мигли; ухание на бабина душица в ноздрата; която и да е част от дъгата; песни на щурци по желание; къдрица дим от домашно огнище; полет на сокол, докъдето ти поглед стига;смях; жужене на пчели, колкото обеца; поглед към гора, докато не се изгуби между дърветата; наръч от следобедна хладина на смокиня; майсторство при наблюдаване на квадрат ...
» Добави цитат