вход, регистрирай се

Избрани произведения


от Светослав Минков

Въведени са общо 9 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (1): NeDa

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (6)

   покажи всички
Минават часовете като дни, а дните като години и сивотата се сгъстява...
Беба и Буби са вече мъртви. Нови хора с оловени сърца вървят подир колата с багажа.
От някогашното минало остава само един сватбен портрет с излъгани усмивки.
Лампадефорци! Световната криза шествува като зла чума по цялото земно кълбо. Тя не пожали и нашата хубава страна, която преживява дни на тежки изпитания. Празните железни каси в държавната хазна напомнят надгробни паметници на нашето някогашно благополучие. Мнозина от вас гладуват, защото са останали без работа, а държавата е безсилна да им се притече на помощ. Но нека това не отчайва никого. В днешния трагичен момент отечеството се нуждае от хора с несъкрушимо самообладание и с твърда вяра в щастливото бъдеще. Безработни граждани на Лампадефория! Дигнете гордо глави и хвърлете поглед към безкрайните родни поля - едничкото благо, което ви е останало. Идете всички там и докато трае кризата, яжте до насита тлъстата сочна трева с героичното съзнание, че вършите един велик патриотичен подвиг. Грядущите поколения ще си спомнят със сълзи на очи за вас и имената ви ще светят със златни букви в славната история на нашия народ. Нека бог ви закриля и подслажда с повече витамини тревата, която ще пасете. Амин!
Какво мислеше тогава тоя петдесетгодишен мъж с плешива глава и безцветни очи? Дали момъкът с цигулката не му напомняше нещо от неговото собствено минало? Може би той сам някога е свирил на цигулка и е вярвал, че ще стане музикант. Децата тичат подир пеперудите и се мъчат да ги хванат. Станат ли възрастни хора, те дори не ги забелязват. На младини човек бленува и гони някаква цел, после косата му побелява или окапва неочаквано, лицето му се покрива с бръчки, ръцете му изтъняват като нозе на птица. Той потъва в плътната сивота на едно равно всекидневие, невидим за другите, незабележим и за себе си. Мигар наемателят наистина живееше? Светът му беше чужд, до него не стигаше нито едно събитие, огромна пустота изпълваше цялото му същество.
Сам дяволът сякаш стисва като лимон мозъка на главния писар и изцежда от него всички мисли, всички предварително заучени изречения и трогателни доводи за предстоящия словесен двубой между рицаря на прекрасната девойка и нейния баща.
Те приемат поздравленията, усмихнати до уши, и понеже им става страшно драго, че хората ги смятат за едно неделимо цяло, облягат се един другиму на рамото и образуват с главите си топлия ъгъл на оная предизвикателна нежност, която особено годениците обичат да подчертават пред външния свят.
Тадеуш Валтек проникваше отвъд пределите на великата илюзия, в чийто аквариум бяха угоявани още от дните на най-ранното му детинство дяволските медузи на надеждите.
» Добави цитат