Технология на екстаза

Хората са странни, сине,
А Бог,
Бог е невинен като дете
Което не иска да спре
Да играе играта на слънчеви зайчета
Докато някой не дойде
И не се опита да закове
момчешките слънчеви зайчета
С чук и пирони и викове,
Безпощадно
грамадно
жестоко
и жадно
да те отърве от
Човешкото, малкото
Което всеки носи със себе си
Да те осоли в сълзите ти
Да те консервира в кожата ти
Да те опакова както може
И да те вакуумира
В безбожие и пот -
За да издържиш
Както си требва
Току виж цял един
Дълъг,
презрян,
полусамотен
и сам
цял един глухоням
човешки живот.
Бог е невинен,
Сине.
А ти вземи и измий
Всичко наоколо отсебе си
И помни, че хората сине
са червеи
Които се мислят за змии.
Погледни наоколо
И ще видиш толкова много неща,
Още толкова много неща,
Сине,
За да разбереш това,
Което искам да изкрещя:
Бог е невинен,
Момчето ми.
Всичко е заради хората.
И най-големият грях,
Момче
Е да бъдеш като тях.
Да бъдеш като тях.

За всичко което се случва на тая земя
За всяко нещастие, неблагополучие
За живота, случилия се
Искам да кажа на мойто момче:
Сине,
Бог е невинен.
Всичко е защото хората се държат
Едни други като с кучета.
За кучетата понякога са всемилостиви
За дивата свинщина в която живеят
И им е готино
И държат на нея
Те благоговеят
Като овце в кочина.
И карат всеки ден
Бог да избира
Свинар ли да бъде или пастир.
Всичко това наоколо
Го правят хората
Борят се да говорят
Докато ангелите мълчат
Спорят докато истината плаче,
А мойто момче,
Бог е невинен,
Докато истината минава на пръсти
Помежду демоните
Които се кръстят.
Помежду децата
Между които чевръсто
Шета животът като месомелачка
Изстисква човешкото в тях
Мачка душата
Превръща ги в смешни страхливи пешки
В шахмата на живота
Вместо просто децата да правят грешки
Или като закачка от някой луд
Да положат малко труд
Слънцето да не спре.

Ще има дни,
в които няма да съм мъдър.
Ще тръгна бос.
И бос ще ходя по стените.
Ще плюя.
Ще вали.
И точно заради чадъра.
Ще бъда мокър.
От главата до мечтите.

Ще вярвам силно.
В слабостта на слабите.
На жалкия.
На смешния.
И тъжния.
Ще потанцувам искрено.
Със бабите.
И вместо стихове ще им редя попръжни.

Ще гоня с прашка.
Акащите птички.
Ще спирам и ще плаша духовете
Ще мразя всеки.
Всичко.
Всички.
Ще бъда сам.
И ще обичам плъхове.

Ще бъде весело,
Ще е безумно.
Ще търся и ще викам със фенер
Един човек във множеството шумно
И ще го намеря...
В образ на милиционер

Ще идвам при вас.
Като влак на летището.
Ще искам да съм бряг.
Във космоса.
Ще бъда весел луд по нищото
И всичко ще е толкоз просто.

А всъщност светът е красив
светът е красив
като капка машинно
масло
излята в морето
точно където, съвсем преди малко
момче и момиче
направили Рая
съвсем неприлично се любели.
Или се давели...
все тая.

Тялото ще ти послужи
За да има с какво да умреш.
Винаги можеш да спреш
Ако искаш
Но никога няма да поискаш
Докато един ден не отидеш в банята
И не се погледнеш в огледалото
Където вече дават
Друг.