Единайсет минути

Опознаваме себе си само, когато се сблъскваме с границите на собствените си възможности.

Да, обичам те така, както никога няма да обичам друг мъж, и точно затова си тръгвам, защото, ако не си тръгна, мечтата ще стане действителност, желание да притежавам, да искам животът ти да бъде мой… тоест всички онези неща, които превръщат любовта в робство. По-добре мечтата да си остане мечта.

И защото съм първата и последната
Аз съм уважаваната и презираната
Аз съм проститутката и светицата
Аз съм съпругата и девицата
Аз съм майката и дъщерята
Аз съм майчините ръце
Аз съм безплодната , а децата ми са много
Аз съм щастливо задомената и неомъжената
Аз съм тази, която дава живот
И която никога не е раждала...
Аз съм облекчението на родилните болки
Аз съм съпругата и съпругът
Любовникът ми ме създаде
Аз съм майка на баща си
Аз съм сестра на мъжа си
А той – отхвърленият ми син
Уважавайте ме вечно,
Защото аз съм скандалната и великолепната


Химн на Изида, III / IV век ,
открит в Наг Хамади

"Никой не губи никого, тъй като никой не притежава никого!"

"Всеки, който е изгубил нещо, което е смятал за своя собственост, накрая разбира, че нищо не му принадлежи!"

"Когато нямах вече нищо за губене, получих всичко."

"Когато срещаме някого и се влюбваме в него, имаме чувството, че цялата вселена е на наша страна. Но ако нещо не е както трябва, отнема ни се всичко! И чаплите, и далечната музика, и вкусът на устните му. Как е възможно да изчезне толкова бързо красотата, появила се само преди минути?
Животът е много бърз; запраща хората от небесата в ада само за секунди."