вход, регистрирай се

Риза за ближния


от Калин Донков

Въведени са общо 2 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (1): NeDa

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (8)

   покажи всички
Далеч от теб или навеки с тебе,
спокоен ще дочакам всеки жребий.

Сърцето всеки жребий заслужава.
Но не забрава, ах, но не забрава...
Сигурно не вярваш, че съм така добър,
нито че умея така да мразя.
Делникът ни променя
под еднакъв за всички грим ...

Ще изляза. Вън студът остри своето жило.
Може малко да се забавя:
какво ли не се случва по път.

из "Романтична песен"
Дай ми онази риза,
която само ти си прала и шила,
за да я познаеш,
ако вместо мен ти я донесат ...
Зенит

Ден, посипан със плява.
И чукар белозъб.
Един старец минава
с два-три снопа на гръб.

Крета в жълтата жега
един смешен жътвар
с дребен, ала за него
непосилен товар.

И в догадка небрежна
аз изтръпвам: уви,
той под сетната тежест
на живота върви.

В ден, посипан със плява,
и на сенчица скъп,
без печал се смалява
под чукар белозъб.

Туй е примерът само!
стискай устни. Изтрай.
И каквото нарамиш,
пренеси го докрай...

Някъде в света, от който идем,
някъде във черната земя
едно стръкче храбро и невидимо
стиска зеленикава кама.

То пробива пролетно и просто.
Няма право на обратен път ...

из "Острие"
ЧЕРТА

Какво ли във природата се случи
и границата кой определи,
та изведнъж над уличката скучна
до тук вали, нататък - не вали.

И просто, за да идеш в магазина
или пък до аптеката отвъд,
от слънчева в дъждовна половина
ще трябва да пресичаш всеки път.

И иронично от дъжда издебнат,
за да прекрачиш мокрия му праг,
решителност събираш. Вярно, дребна.
но някаква решителност все пак.

Защо се колебаеш пред чертата?
Не може да се заобиколи!
Човече, та това ти е познато:
до тук боли. Нататък не боли....
Слаб, изранен от кубета и хълмове,
смешен в прозрачния ден,
облакът нивата нежно накърми
и си замина стопен.

из"Трудно небе"
Там със две листа на раменете,
с две случайно паднали листа,
дядо ми се връща от полето
като генерал на есента ...

из "Равновесие на чувствата"
Материя

На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.

Макар че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да ѝ простят.

Макар че от любов не се прощава.

В света от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.

Макар че от любов не се умира.
» Добави цитат