Пясъчко*Вълшебникът ви очаква

един премръзнал вятър се люлееше на невидими ледени въжета,
един сняг духаше в ръцете си - искаше му се да се стопли, ала бе безсилен: духнеше ли, вместо пара от устата му излизаха пръчки лед,
едно дърво, голямо и самотно, плачеше, но сълзите му още в очите му се превръщаха в снежни топки.
Всичко бе заледено.

Здрачът пристъпи с тих, топъл вятър. Морето се обърна на гръб. Простря бели кълба прежда от единия до другия бряг... нощта се спусна в морето.

Изгряваше слънцето. Разкошна, срамежлива светлина се стелеше върху дърветата.Листата блестяха оросени. Птиците прелитаха и с криле галеха зората...
Слънцето бавно се изкачваше по сините пътеки на небесната шир.
В топлите лъчи се къпеха пчелите. Листата миеха ръце. Зората в ручеите стъпваше с боси крака и природата се смееше със звънлив глас...
Децата се усмихнаха.
Слънцето нежно ги милваше. Сетне изтича над гората.
Преметна крак връз крак. Задими с лулата си. По небето заплуваха пухкави бели облачета.

Луната бе излязла да жъне, но се заприказва с облаците и си забрави сърпа. Сега само той бе на небето.