вход, регистрирай се

Центурия. Сто малки романа река


от Джорджо Манганели

Въведени са общо 1 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (4): NeDa, animalita, gal.eon, landonova

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (13)

   покажи всички
Почерпиха увереност от своята несравнима връзка, от отрицателния знак, с който беше белязана, и разгърнаха около тъгите си една постоянна, предана, внимателна любов.
88
Купил си е грамаден часовник, за да научи времето на своевременност, но то се е оказало способно само на своенравие. Натиска друг бутон и времето се сурва, измъква, омита. Улиците се скъсяват и ако той не спре веднага, за седмица животът му ще е свършил, без да е постигнал каквото и да било, което да оправдае факта, че е започнал.
87
... тъй като е десет сутринта и от този час докъм единайсет, най-късно единайсет и половина, той обича една изискана дама с благороден нрав - начетена, леко властна, мълчалива и елегантно изтерзана.
56
Змеят бълва огън от пастта си и той му е наместо дар слово. Навярно има много за казване, но продължителната самота го е отучила и вътрешното му напрежение намира израз в мятащи се пламъци.
52
To се знае, отначало се развихриха клюки. въпроси, любопитства, ала сетне, благодарение на висшата дискретност на несъществуващия, всички практически престанаха да го забелязват - той не си търсеше съпруга, не тръбеше предизвикателни политически виждания, не цапаше стълбището. В някакъв смисъл беше идеалният наемател. И тъкмо по този повод настана всеобщият дискомфорт - една смътно негодувание, което сега застрашава спокойствието на кооперацията и нейните мирни, почтени обитатели. Те всички се чувстват малко виновни, тъй като неизбежно вдигат шум, а когато се засекат, дърдорят за незначителни и навярно недискретни неща, тупат си килимите, цапат стълбището. В безупречното поведение на несъществуващия долавят един постоянен укор. "Ама кой си въобразява, че е тоя, само защото го няма?" - мърморят, и сега, много ясно, са започнали да завиждат, а скоро дори ще намразят непрестореното, изплъзващо се съвършенство на нищото.
51
От години не се е отдалечавал на повече от няколко десетки метра от своето подземие и е навярно единственият чужденец, останал в това място, където битките станаха бит и изтреблението взе да се превръща в педантична дейност; място, където вече няма градове, а живописна шир от руини, които чакат смъртта на последния боец, за да се покрият с бръшлян и да минат в историята.
44
Така: той е повече от сигурен, че неговият жив, несъмнен интерес е разновидност на приятелството, на съпричастието, на сантименталното съдействие(термин, който намира за много сполучлив), но няма нищо общо с любовта.
38
... нито обстоятелството, че нему се приписват хаотични мисли и че между "буйно увлечение" и "любов" например не се прокарва строг лексикален синор.
38
Ала това не го разстройва, тъй като му се вижда естествено часът да се губи: все пак той се чувства постоянно насреща за жената, която я няма на срещата.
37
Сеща се, че не е женен. А за какво са му на човек добри намерения, ако си няма жена? И как да я убие тогава?
25
Отличава се с природно изящество, но днес се е отдал на самотна недодяланост.
24
И все пак това е Манганели в чист вид: вселената, в която се разполагат стоте "романа" от по страница, е същата, където в други книги се завихря неговият хоровод от метафори, като вещерско сборище.
Итало Калвино
» Добави цитат