Гераците
от Елин Пелин
Въведени са общо 11 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (47): hypno, Дина, lemon, Иван Стоянов, eskarina, grozeva, Verginiya, nadness, YanitsaKiryakova, thracian, astroarch, Юлчето, La Charmante, Светлина, Frosty, Ralyyy, stefi__92, landonova, Sladost, animalita, salvador, dead_can_dance, right in two, aleksofjesus, Say No, stardust, jane, Радина, Никол, Люси, elito0y, nefa03, blue_mushroom, unchita, zuzi, @Siss, Zui, Е.Илиева, nel, P.Gencheva, Петя Анастасова, moby, Teodora, leonoel, alciona, lili_hr, dgroicheva
Смятат да я прочетат (1): Elyllon
Потребители прочели тази книга (47): hypno, Дина, lemon, Иван Стоянов, eskarina, grozeva, Verginiya, nadness, YanitsaKiryakova, thracian, astroarch, Юлчето, La Charmante, Светлина, Frosty, Ralyyy, stefi__92, landonova, Sladost, animalita, salvador, dead_can_dance, right in two, aleksofjesus, Say No, stardust, jane, Радина, Никол, Люси, elito0y, nefa03, blue_mushroom, unchita, zuzi, @Siss, Zui, Е.Илиева, nel, P.Gencheva, Петя Анастасова, moby, Teodora, leonoel, alciona, lili_hr, dgroicheva
Смятат да я прочетат (1): Elyllon
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (2)
Дядо Йордан държеше оглавника в отпуснатите си ръце и не можеше да се нагледа на
своя син. И добрината на снахите му, и тяхната радост, която в тая минута той не
намираше престорена, топяха сърцето му и той забравяше в душата си обидното
минало, прощаваше всичко и мислеше
Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото
сърце.
своя син. И добрината на снахите му, и тяхната радост, която в тая минута той не
намираше престорена, топяха сърцето му и той забравяше в душата си обидното
минало, прощаваше всичко и мислеше
Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото
сърце.
А Елка застана настрана смутена, изненадана и бледа от вълнение. Малкото и
личице бе мило и хубаво под бялата забрадка, чиито краища бяха пуснати свободно.
Тъжните и големи очи овлажняха и пригледаха плахо. Тя, като неопитно момиче, не
знаеше какво да прави пред тоя човек, когото пазеше в душата и мислите си като
мъртвец, в чието възкресение не вярваше. Тя приличаше на гугутка, която, скрита
в гора, гледа през гъстата шума как под небето бавно се вие сокол.
личице бе мило и хубаво под бялата забрадка, чиито краища бяха пуснати свободно.
Тъжните и големи очи овлажняха и пригледаха плахо. Тя, като неопитно момиче, не
знаеше какво да прави пред тоя човек, когото пазеше в душата и мислите си като
мъртвец, в чието възкресение не вярваше. Тя приличаше на гугутка, която, скрита
в гора, гледа през гъстата шума как под небето бавно се вие сокол.
От: right in two, на 06.03.2011 в 21:43
Много силно и красиво произведение.
» Добави коментар
Коментари (1)