Часове

НИВЯТА дишат с пълна гръд,
росата с жадни устни пият, -
и житните зърна растат
и чакат сърп да ги превие.

От всяко зърно залък хляб
и късче нафора ще стане, -
със тях и господар и раб
ще се причастят и няхранят.

ОТМИНА празничният ден. Шумът
реката, сякаш, нейде го отнесе
и по безлюдния планински път
се спусна тихо падналата есен.

Посрещна я смълчаната гора
и монастирът с църквицата стара,
а тя им даде - кротка и добра -
лилавото цветче на минзухара.

"Седем Престола",
1953

ПЛАДНЕ посред огненото лято.
Слънцето е разтопено злато.
Капят златни капки - огън жежки
върху класовете житни тежки
и изпичат хляба ни насъщни
с нажежения небесен връшник.

ЛАМПИЧКИТЕ на светулките,
на щурците песента
и на вятъра цигулките
пълнят с хубост вечерта.

Гложенски манастир 1947