Трагедии§комедии III, Събрани съчинения в 12 тома, том4

МЪЖЪТ. А как се казва, забравих да я питам най-важното - как се казва?
ЖЕНАТА. Франсоа.
МЪЖЪТ. Франсоа? Че какво е тъй име? Франсоа! Да не би да е французин, че Франсоа?
ЖЕНАТА. Родените там...
МЪЖЪТ. Но нали е ...е, наполовина, но е българин, макар наполовина, но е българин, как тъй Франсоа?
ЖЕНАТА. Те са деца на света.
МЪЖЪТ. Деца на света ли? На кой свят? Няма свят! Има тук - или там! Защо не кажат направо, че бягат оттук там, бягат!
из "Деца на света"

ЙОСИФ. Архитект е уж, ама не ще да строи къщи - строи чешми.
МАРИЯ. Какви чешми?
ЙОСИФ. Селски чешми. Крайпътни чешми. Всякакви чешми, с чучурчета.
МАРИЯ. Интересно.
ЙОСИФ. Сега решил да построи чешма насред планината, дето никой няма да минава, кой ще ти пие от чешмата, питам го, а той вика: няма значение, важното е, че ще е красива и от нея ще тече кристално чиста вода, ако не човек, да пият птичките, вика...
МАРИЯ. А защо не искаш да строиш къщи?
ЙОСИФ. Не желаел да строи затвори...
АНГЕЛ. В затвора те натикват насила и те заключват отвън, а в къщата си влизаш сам и се заключваш отвътре, сам...
Слагаме си таван ... и тъй като на тавана няма нищо друго за гледане, освен една обесена лампа, човек полека-лека забравя, отвиква да гледа нагоре.
Забравяме, че там - над тавана - има небе, звезди, вселена ... За да се мислим за по-големи - все по-малък правим своя свят, ограждаме се със стени, тавани ... Затова не искам да строя къщи. Чешмите са под голото небе.

из "Всички луди ме обичат"

Щастието няма сегашно време. Цял живот всъщност ний се мъчим да повторим оня миг - всеки има един такъв миг: някакво море, пясък, звезди и две голи тела върху пясъка ... - цял живот се опитваме пак да се докоснем до онова, което със закъснение разбираме, че е било щастие, но щастието е като цвета на мимозата - докоснеш ли го, затваря се; отминеш, обърнеш се - пак разцъфтява. Но това е вече споменът. Щастието е спомен. И цял живот обикаляме около могилите на спомените, както престъпникът - около мястото на престъплението ... и най-безплодното усилие на човека е да превърне спомена в реалност. Бяхме.
- Бях-ме! Колко щастливи бяхме, Боже мой!

из "Адът - това съм аз"

ИИСУС. Всеки знае, че ще умре някога - и живее спокойно, защото някога е като никога. Кажи му обаче - утре ...
из "Тайното евангелие на Иоан"