Подземна вода

Селянинът с хляба

Сякаш малка пролетна земя
е в ръце понесъл.
Тихо и щастливо се засмя
и отмина весел.

Селянинът не изглежда слаб.
Огрубели пръсти.
Селянинът ще отчупи хляб.
Без да се прекръсти.

Камък до камък. Ръждива ограда.
Вече отдавна лежат в тишина
дядо ми Делчо и баба ми Рада.
В селските гробища. Мъж и жена.

Неразумно щастливи и рисковано млади

из "Акордеон"

Въртят се в паметта ми вълчи сватби,
жълт минзухар по припеци приижда,
кръжат пера от ястребови свади
над впепелени вчерашни пладнища.

Под майски дъжд и в августовска жега
пелин расте по мойта вехта диря.
А татко ми върви с овчарска гега -
звездите и овцете си разтиря.

Единствен изход имаме: пътувайте!
С несрещани и срещнати общувайте.

Ах, тоя стрелнат в мъглите Рожен!
От слънце ресан, от вихри рошен.

С трева - постелка, с камък - възглаве,
който го види, не го забравя.

Над синя пряспа омайно цвете
напъпва зиме, разцъфва лете.

Пастири сучат кръстати върви,
в ручеи рипат луди пъстърви.

В хайдушка диря върви гайдаря
и с ясна гайда сам разговоря.

Слуша го Рожен сладко унесен...
Какво е Рожен без харна песен!

Пушка да пукне, гора се люшка...
Какво е Рожен без вярна пушка!

Два рога свирят нейде под Рожен:
един - разнежен, и друг - тревожен.

Първият пее, вторият плаче:
"Бела съм, бела, юначе..."

Минах по Рожен, заспах на Рожен -
като в детинска люлка положен.

С Рожен до днеска аз се прощавам:
надолу слизам, горе оставам!

Ние сме неизтребимо племе
и ще минем с непревити колена
през чере́шово, през ябълково време ...

И през всички други времена!

Растат вечерни шумове полека,
в небето се избистря месец нов...
Колко земя е нужна на човека?

Мъдрецът няма отговор готов!

С бразди - за хляб, с цветя - за пеперуди
една земя го чака всеки ден:
от край до край - за нея да се труди
и крачка-две - да легне уморен.