вход, регистрирай се

Войната свърши в четвъртък


от Неда Антонова

Въведени са общо 8 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (1): NeDa

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (5)

   покажи всички
Как ли щяха да изглеждат тези паметни хълмове напролет... след десет години, след сто... Трева ли ще поникне тук или ще зашумят тополи! Ще запомни ли някой мъртвите или само земята ще ги спастри! Или признателност ще ги превърне в паметник! Този народ, дето вечер все още залоства вратниците, ще разбере ли някога смисъла на жертвите! Кое ще се окаже по-трайно - паметта на човека или паметта на пръстта? И тези, които утре ще се родят в този град, в тази страна, ще знаят ли те имената на мъртвите или за тях всички ще бъдат едно...
Виждал съм места - казваше дядо му - след войната с Наполеон, дето преди са бивали степи и са раждали жито, а после изведнъж станаха на гора. Много млад народ легна там. Брези и тополи. Няма плод, а докоснеш ли кората - плачат. И ливади съм виждал - гъсти тъмни ливади. Там са погубени полкове от стари вояци. Тревата е жилава, шушне и по залез слънце изглежда червена. Виждал съм такава трева... Легнеш ли в нея, нещо ти гложде, чуваш гласове и ти мирише на коса, на пот или на други човешки неща..."
Сега снегът продължаваше да вали, снежинки бодяха коня в очите и животното биеше с крак. Скобелев слезе и тръгна пеш нагоре по траншеите. Нямаше вече война и дълбоките старателно укрепявани ровове изглеждаха странни със своята безпредметност. Колко ли време трябва да мине, за да се изравнят те с мирната равнина? Дали тук ще поникне напролет трева и дали тя няма да бъде отровна? Той беше чувал от дядо си, че бойните полета са най-плодородните късове земя и там, където са гинали хора, понякога поникват треви и дървета, каквито никога не е имало по този край. "Защото хората - казваше дядо му - не могат да загинат даже когато са убити. Те непременно ще се върнат да си доживеят живота, дето им е останал. По-старите се връщат повторно на света като трева, дето лете никне, а зиме угасва. По-младите поникват в дървета. Те дълго живеят, цъфтят, но не връзват.
На 11 декември - вторник - младият генерал Скобелев бе назначен за военен губернатор на Плевен. За огромно учудване на всички почитатели на неговата храброст, които го считаха роден само да предвожда войска, Михаил Дмитриевич показа изумителни административни способности, Той въведе първият следвоенен ред в града. На турските семейства беше разрешено да се завърнат в домовете си, като им бе обещано покровителство и помощ. Пленените офицери и войници бяха натоварени на талиги и изпратени в Румъния. На ранените, които още можеше да бъдат спасени, бе дадена медицинска помощ. Млади жени и момичета от руската военновременна болница превързваха руси и турци с еднакво милосърдие. Храната се разпределяше по равно между християни и мюсюлмани.
- Врагът е враг, докато се сражава срещу теб. Падне ли в краката ти, ти си длъжен да го вдигнеш и да му помогнеш да живее. За най-малката жестокост и саморазправа с пленените - куршум,
Така гласеше една от първите заповеди на губернатора.
Турското население назова генерал Скобелев: "Справедливият".
» Добави цитат