Апокрифни животни

Това не е стихотворение

Понеже понякога
поезията е
клетка, която лишава
от свобода,
ограда,
която пречи на
погледа,
ще го кажа
директно:

разхождах се
из зоологическата
градина
и се питах кое
разделя човека
от животното?
Отговорът беше
железен.

Само
корабчето оставяше пенеста диря,
като отворен цип ...

из "While watching"

А козата? Дали ще ми повярвате как, когато
заклаха ярето ѝ, тя не пожела да яде цяла седмица
и дълго се взираше в небето с котешките си зеници,
все едно празното синьо небе можеше да я спаси
от липсата. После всичко си дойде на мястото:
тя прие, че аз, човекът, който ѝ бе отнел козлето,
съм козле. Въображението на болката е безкрайно.

из "Козата"

Бих те нарекъл Марко, ако
имах дисаги и люта ракия,
или Йори, ако имах гърненце
и спукан балон.

из "Магаре, магарица"

Аз плача само за да размекна
пръстта, да копая по-лесно.

из "Ъндърграунд стихотворение на една къртица"

Насекоми

Мравките имат кралица.
Пчелите имат кралица.

Богомолката обезглавява
тираничните крале.

Само при насекомите
цари справедливост.