вход, регистрирай се

Фрагменти


от Атанас Далчев

Въведени са общо 4 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (1): NeDa

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (20)

   покажи всички
Трябва да призная, не обичам антологиите, както не обичам и общите художествени изложби. Събирането на толкова личности, които нямат общо помежду си, на медно място ме зашеметява и затъпява; съседството на едната ми пречи да се нагодя и почувствам другата и в общата врява аз не долавям тембъра и красотата на отделния глас.
Дъжд
Когато вървя из улицата, неочаквано почва да вали. Дъждът е толкова тънък, че можеш да го видиш само в тъмнината на прозорците и на отворените врати. За да се уверят, минувачите протягат длани във въздуха. Тротоарът постепенно почернява, но под дърветата остават широки светли кръгове: това са техните други, дъждовни сенки.
Обичам дъжда. Като ме заставя да престоя в бездействие четвърт-половин час под някоя стряха, той ме освобождава от моя бяг подир грижите и ми връща погледа за света; благодарение на него аз отново гледам и мога да бленувам.
Лято. Минал е сенокосът. Купите сено стоят като копчета по жълтозелената дреха на ливадата.
По пладне татъка, откъм гората,
припъпли тишина, и изведнъж
Замре до воденицата реката,
Учудена за миг; и лисна дъжд.
Кирил Христов
И наистина сред толкова автори на дебели книги и многотомни произведения какъв писател съм аз, автор на изречения.
От римите не можеш да видиш има ли и нещо друго в стиховете му.
Началото на произведенията, особено на младите писатели, е най-често излишно и може спокойно да се изостави. В него авторът се готви да каже нещо, но не е казал още нищо. То е като настройване на инструмента, преди да почне музиката.
Малка цариградска мозайка
В тоя град, прорязан от водата, морето те дебне отвсякъде. То те чака синьо в дъното на всяка улица.
...
Духаше вятър ; идеше студ от водата, върху която се люлееха дъски от сандъци, лимони и слама; в потъмнелия въздух се въртяха чайки като едри парцали сняг.
...
И ето в един ден на ранна пролет, когато небето над Цариград се налива със синилка, по дърветата полазва детски нежна зеленина и самата морска вълна като че се раззеленява ...
На четиридесет години човек е по-стар, отколкото на шестдесет...
Ние преживяваме нещата най-болезнено при промяна. По-силно, отколкото студовете на зимата, ние чувстваме първия есенен полъх, който сваля листата от дърветата.
Портретът. - Ако неговият съществен белег беше приликата, на какво нование ние говорим за портретите на Рембранд, без да познаваме моделите му?
За забелязване е, че най-книжно е творчеството тъкмо на ония писатели, които са чели най-малко.
Само "Градушка" да беше написал Яворов, той пак щеше да заема едно от първите места в нашата литература.
Обичам у Яворов сърцеведа и диалектика, който смогва да заключи в един или два стиха цяло едно психологическо откритие:
Отгатната стократно плът и все незнайна...
И в саморазяждането на покоя...
Ти от очите ми превръзката на заблужденията сне.
И ги прости. Но разкаянията - не.
Това са формули с дълбоко значение, над които оставаш надвесен дълго време, като над кладенец.
Популярността е опасна: тя плоди подражатели, обръща оригиналните приумици в общи места, води след себе си пресищане, ускорява идването на забравата. Неуспехът, наопаки, запазва произведението, както флаконът запазва парфюма от изветряване.
Всяка литература, писана с оглед на читателя, е тенденциозна...
Читателите на "Хамлет" се родиха два века след него. Ако писателят имаше предвид читателите, той не би изпреварвал времето си.
За да се види дали един превод е художествен, не е нужно да се сравнява с оригинала, тъй както, за да се оцени един портрет, не е нужно да се познава моделът. Белегът за художествеността на един превод лежи в неговата самостойност: той ни задоволява сам по себе си, докато нехудожественият превод ни кара винаги да чувстваме липсата на оригинала.
1943
» Добави цитат