вход, регистрирай се

Сянката на вятъра


от Карлос Руис Сафон

Въведени са общо 8 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (27): lemon, gal.eon, gergan75, Lilqna, Cimballi, Гълъбица, landonova, NeDa, bdaviss, stardust, Никол, Диана, nefa03, unchita, Deni_Todorova, moby, morwen, veronica_pd, Хейко, soul, djifka, V. Bekam, irvia, Воланд, GoddessDiana, Jerry, Marsi
Смятат да я прочетат (2): dgpetkova, elfi_f

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (32)

   покажи всички
Жените притежават безпогрешен инстинкт, който им подсказва кога един мъж се е влюбил безнадеждно в тях, особено ако въпросният индивидот мъжки пол е непълнолетен и глупав до немай-къде.


"Характерно за смъртта е, че тя буди сантименталност у всекиго. Изправени пред един ковчег, ние виждаме само доброто или онова, което искаме да видим."
"Най-ефикасният начин да обезвредиш бедните, е да насадиш у тях желанието да подражават на богатите."
"Бях като човек, който се спасява с бягство в страниците на роман, защото онези, които му е нужно да обича, са само сенки, живеещи в душата на някой непознат."
"-Това е една история за книги.
-За книги?
-За прокълнати книги, за човека, който ги е написал, за герой, избягал от страниците на един роман с цел да го изгори, за предателство и изгубено приятелство. История за любов и омраза, за сънищата, които живеят в сянката на вятъра."
"Жената иска обратното на онова, което мисли или твърди, че иска - а това, строго погледнато, не е толкова страшно, защото мъжът, както е всеизвестно, се подчинява на повелята на своите детеродни и храносмилателни органи."
И двамата се питали дали това се дължало на картите, които им раздал животът, или на начина, по който те самите играли с тях.
Понякога си въобразяваме, че хората са като лотарийни, че са тук, за да сбъднат абсурдните ни мечти.
Дъждът ми отне сълзите и аз си тръгнах, придружаван само от него.
Три глави мислят по-добре от две, особено ако третата е моята.
От израненото лице, което беше мъка да гледаш, се подаваха огромният, невредим нос, две уши като усилвателни антени и очите на обезсърчена мишка.
Глупците говорят, страхливците мълчат, а мъдрите люде слушат.
Тя ми отправи една прекършена усмивка, пълна със страх и самота.
Видях го да се отдалечава по Гран Виа, една скица на човечец, загърнат в сивия си шлифер, който пърхаше на вятъра като прокъсано знаме.
... животът си лети, особено тая част от него, която си струва да се живее. Чухте вече какво ви каза свещеникът. Докато го зърнеш, вече е отлетял.
Хората, които си нямат живот, винаги трябва да се бъркат в живота на другите.
Нали знаете какви са децата. Дълбоко в душите им Бог е вложил доброта, но те повтарят онова, което чуват вкъщи.
... Но понеже вие сте мъжът, вие трябва да поемете инициативата.
Положението вече изглеждаше доста мрачно.
- Инициатива? Кой, аз да я поема?
- Какво искате? Човек трябва да плати някаква цена за умението да пикае прав.
Щеше да му е приятно да знае, че някой е пожелал да го опази жив, че го е помнел. Често казваше, че съществуваме само докато някой си спомня за нас.
- Не, не са лоши - възрази Фермин. - Слабоумни са, което не е едно и също. Злото предполага някакво нравствено съждение, намерение и известен размисъл. Слабоумният или идиотът дори за миг не спира, за да помисли или да разсъди. Той действа инстинктивно като добиче, убеден, че върши добро, че винаги има право, и гордо преебава - с извинение - всеки, който му изглежда по-различен от него - било то поради цвета на кожата, поради вярата, езика, националността или, както в случая с Дон Федерико, поради предпочитани развлечения. На тоя свят са нужни повече действително лоши хора и по-малко междинни тъпанари.
- Хората обичат да си чешат езиците. Човекът не е произлязъл от маймуната, от кокошката е произлязъл.
- Телевизията е Антихристът, друже мой; казвам ви, че само след три или четири поколения вече няма да знаят как да пръднат сами. Човекът ще се върне към пещерите, към средновековната варварщина и към едни състояния на тъпоумие, които даже плужеците са превъзмогнали през плейстоцена. Тоя свят няма за загине от атомна бомба, както ни казват вестниците - не, ще загине от смях, от баналност, от факта, че се прави шега с всичко, че и лоша шега на това отгоре.
- Искам да напише писмо на мама. За да не се чувства сама.
Баща ми ме изгледа, без да мигне.
- Майка ти не е сама, Даниел. Тя е заедно с Бог. И с нас, макар че не можем да я видим.
......
- А на Бог за какво му е притрябвала мама?
- Не зная. Ако някой ден го видим, ще го питаме.
Водещата новина за деня възхваляваше общественото строителство и благоустройство.
- Мили Боже! Още един язовир? - чух го да възклицава - Тия фашисти накрая ще превърнат всички ни в народ от монахини и жаби.
- Най-добре е да го върнеш в магазина. Не заслужавам никакъв подарък.
- Подаръците се правят за удоволствие на даряващия, а не заради заслугите на получаващия.
Всяка книга, всеки том, който виждаш тук, има душа. Душата на онзи, който го е писал и душата на читателите, които са го изживели и сънували. Всеки път, щом дадена книга попадне в нечии ръце, всеки път, щом някой плъзне поглед по страниците й, неговият дух израства и укрепва.
Растях сред книгите, срещах невидими приятели по страниците, които се разсипваха на прах и чиято миризма още усещам по ръцете си.
-Вижте,Даниел,съдбата винаги се спотайва току зад ъгъла.Досущ като крадец,проститутка или продавач на лотарийни билети-това са трите й най-често срещани въплащения.Онова,което съдбата никога не прави,са визити по домовете.Човек трябва да търчи след нея.
- Книгите са огледала; в тях човек вижда само онова, което носи в себе си.
» Добави цитат

От: Lilqna, на 23.09.2010 в 1:10
Прекрасна книга, класика направо!
От: lemon, на 23.09.2010 в 13:14
Нали? А глупавото издателство (сега не ми е под ръка да видя кое беше) я е оср*** с една от най-грозните корици, които някога съм виждала.
» Добави коментар