вход, регистрирай се

Журнал

Може да ви се стори особено, но..

на 28.10.2010 в 14:06 от Блум

..спомняте ли си някоя книга, която е миришела много хубаво?

За мен това е един илюстриран справочник за птиците на балканския полуостров, когато бях малък. Имаше нещо в мастилото или хартията, която ме караше ей така съвсем леко да си завирам главата в страниците и да се друсам дишам :“ А и птиците бяха страхотно нарисувани, като живи.

 

От: Боряна, на 28.10.2010 в 18:13
Спомням си как миришеха старите книги на село ...
Иска ми се да си купя един ел. четец за книги.Той естествено ще мирише на пласмаса, но пък е компактен и функционален. И все пак, как мислите, дали ще компенсират тези му качества уюта от миризмата на истинската книга? Да не говорим за липсата на илюстрации ... Някой ползвал ли е такова у-во?
От: vani4ka, на 28.10.2010 в 19:21
Аз обичам да мириша всички книги, самата хартия и мастилото ме друсат яко, много ми е любимо и н амен да си завра носа в тях, особено в старите :) Имам един речник Хемско-български на пра-дядо ми, който е бил свещеник и самата книга мирише много на тамян или на свещи. Много ми е хубаво.... :)
От: gergan75, на 28.10.2010 в 21:24
Аз заради тази миризма обичам да ходя в библиотеки и книжарници. Обичам и старите книги, които наистина миришат по особен начин, с който се сблъскваш всеки път и си казваш "Колко позната миризма." Когато се сблъскам с тази на домашните си книги, си представям как са попили уют, особено сега, когато навън е студено. Обичам миризмата и на новите книги. Чувството, че разгръщаш нещо първи и го усещаш първи...
От: gal.eon, на 29.10.2010 в 0:30
Това им е хубавото на печатните книги. Аз винаги душа всяка книга която си купя. Сещам се за 10-томната детска руска енциклопедия в дома на родителите си, която освен че изкривява рафта от секцията, на който стои, и мирише на 60-те години :)
От: vani4ka, на 29.10.2010 в 12:49
Снощи, докато четях *Кафка на плажа* попаднах на нещо, изключително подходящо за тази тема:
*Разгръщам ги една по една и от страниците им лъхва мирис на отминали времена- особеният дъх на познанието и страстите, кротко спящи години наред между кориците. Вдишвайки го, преглеждам бегло по няколко страници от всяка книга, преди да я върна на мястото й.*
:)
От: purpleisdead, на 30.11.2010 в 5:58
американските детски книги от 60те имат невероятен аромат
От: epolitova, на 30.11.2010 в 13:40
Руската книжарница срещу Пощата в Пловдив - една от най-силните миризми от детството ми:>
От: gergan75, на 01.12.2010 в 9:08
А сега там продават сладолед... :)))
» Добави коментар